Трябват истински лидери в Европа

- Европа вече не е същата след фаталния петък 13-и. Какво следва, как трябва да действа Европа пред все по-реалната заплаха?
- Решенията, които трябва да вземе Европа час по-скоро, са в няколко посоки. Първо, изграждане на широка международна коалиция за решаване на конфликтите там, където е базата на тероризма. Нямаме право на крачка назад, коалицията между САЩ, Русия и ЕС трябва да бъде изградена с ясни ангажименти. Всякакви опити за противопоставяне, политическо надскачане, политически интриги трябва да останат на заден план. Достатъчно пострадахме всички държави от тероризма. Но всичко това няма как да се случи без участието и съгласието на сегашното сирийско правителство. Различията на тема Башар Асад също трябва да бъдат забравени. Не се ли убедихме всички, че без подкрепата на Асад в Сирия нищо не може да бъде постигнато?
Без повече илюзии - Европа трябва да се погрижи за своята сигурност. Европа не бива да забравя, че освен Шенген има и още 3 други страни членки на ЕС (България, Румъния и Хърватия), за чиято сигурност също трябва да се погрижи. Не става въпрос само за миграцията, а и за това, за което предупреждавахме от дълго време - мерките, които се взимат за мигрантската криза, ще се струпат на граничните държави, особено тези, които не са в Шенген, а това се касае най-вече за България.
- Какво се случва с предложението за общоевропейска гранична полиция?
- Всеки момент очакваме конкретното предложение от страна на Европейската комисия. Цяла година го забави, от зимата на 2014-а аз и много колеги поставяхме този въпрос. ЕК все още не е казала как ще изгради този механизъм, а всяко забавяне може да се окаже фатално.
- Очевидно има пропуски в сигурността на ЕС, при положение че няколко души са влезли в Гърция с паспорт като намерения при атентатите в Париж.
- Не може службите за сигурност да засичат граждани, че отиват до Сирия и се връщат обратно, и да не се предприемат никакви мерки. Много важен е въпросът за мерките за въздушната сигурност или т.нар. кодиране на данните на пътниците. Необходима е много по-сериозна система за сигурност вътре в Европа. Оказва се, че сегашната схема за координация между различните разузнавателни служби вътре в Европа не е достатъчна. Самите европейски агенции като Европол се оплакват, че нямат достатъчно информация. Неслучайно мнозина колеги от Европейския парламент вече говорят за европейско ФБР. Допреди години това изглеждаше екзотика и може би среща много голяма съпротива, но идеята заслужава да бъде поставена отново на масата.
Сигурността трябва да бъде и по линия на социалната сигурност. Кои са убийците - европейски граждани, които живеят в периферията, в гета, където държавата е отказала да влезе, нещо повече, тя е излязла оттам. В покрайнините на Париж живее една друга Франция, която има свой друг език, друга религия, друга култура. Там младите хора не ходят на училище, нито на работа и стават изключителни лесна плячка на всякакви радикални явления. Нещо повече - зачестяват случаите, в които службите имат информация за чуждестранни бойци, които са християни.
- Свидетели сме на демонстрации на солидарност, сила и единство, но като че ли реални действия липсват.
- Много трудно е да се говори за солидарност в тези дни. Тази дума като че ли се поизпразни от съдържание, но нали сме наясно, че нито една държава не може да се справи сама. Трябват истински лидери в Европа, които не просто да правят срещи на върха с все по-малко и по-малко резултати. Крайно необходима е ясна политическа воля и ясно разписани ангажименти към всяка една от държавите.
- Споменахте международна коалиция - дали е реално постижимо обединението на световните сили срещу общия враг?
- Не само че е възможно, ние сме обречени да направим такава коалиция. На първо място, трябва да бъдат прекъснати финансовите потоци на "Ислямска държава" (ИД). Всички онези, които си позволяват в тази ситуация да търгуват с петрол от ИД, трябва да понесат цялото отрицание и наказание на останалия свят и да бъдат самите те изолирани. Политическите и междунационални конфликти са за едно друго време, те не са за тази ситуация. Всички трябва да свикнем, че живеем в извънредна ситуация. Неслучайно след парижките атентати френският президент Франсоа Оланд обяви, че отива на 26 ноември в Москва да се срещне с руския си колега Владимир Путин. Всякакви санкции срещу Русия трябва да паднат. Русия е наш равностоен партньор в борбата срещу тероризма, самата тя вече е жертва на тероризъм. Към тази коалиция трябва да бъдат привлечени и мюсюлмански държави, към тях да се присъедини и Турция - една страна, която в момента държи в ръцете си пропускателния режим на бежанците.
Трябва да се върнем към мощта и влиянието на ООН. Там има Съвет за сигурност и той трябва да влезе в ролята си и да изкове онези правила, които да бъдат абсолютно задължителни за всички страни, защото е ясно, че сме пред заплаха, която от Втората световна война насам човечеството не познава.
- Нов тип война.
- Тази война е много страшна, защото от едната страна са хора, за които човешкият живот няма никаква стойност.
- Как коментирате изказванията на военния министър Николай Ненчев, че България е готова да се включи в сухопътна операция в Сирия?
- Не зная дали министър Ненчев вярва наистина в това, което говори. Дали наистина осъзнава отговорността си като военен министър? Той не е просто политик, той е човек, който носи отговорността не само за българската армия, а и за всеки един гражданин на тази държава. Освен това не помня някой да е поискал това от България.
- Нали все се бутаме и ние сред ястребите.
- Всички международни коалиции, които са на път да се формират, до една изключват сухопътни операции. Само България ли е тази страна, която ще влезе на територията на Сирия? Отделен е въпросът с какво точно ще влезем там. Или отново ще се наредим както в коалицията за войната в Ирак, за която днес и най-големите ястреби, както се изразихте, признават, че е провал с ужасни последствия.
- Президентът Плевнелиев пък все си говори за "хибридната война" на Русия.
- Дали импийчмънтът е най-удачното и адекватно действие в момента? Просто всички българи трябва да забравим, че го има. Дано да не стане причина България да остане единствената изолирана страна.
- Какво ще е отражението на настоящата кризисна ситуация върху миграционната политика на ЕС?
- Стреснах се от думите на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер веднага след трагедията в Париж, че нищо няма да бъде променяно в европейската политика по миграция. Към днешна дата мерките, които Еврокомисията предприе, не дават никакъв резултат. От 11-те т.нар. горещи точки, които до голяма степен съдържат в същността си точно тази сигурност, защото първата им работа е да идентифицират мигрантите, които влизат в Европа, в момента работи само една. И квотите не работят. От 160 хил. до момента са преместени едва 147 бежанци. Към това се прибавя и провалът на две срещи. Първата беше за Западните Балкани, на която ЕК не можа да убеди балканските лидери, че имат гръб. Най-важното решение от срещата в Ла Валета пък трябваше да бъде съгласието на африканските лидери да бъдат изградени горещи точки на териториите на техните държави, там предварително да бъде извършвана регистрацията и идентификацията на имигранитите, за да се знае кой има право да тръгва към европейската територия, кой действително бяга от войни и конфликти.
ЕК трябва да излезе с много добре разписани мерки за сигурността на европейските държави, защото всички имаме нужда да преборим собствените си страхове.
- Неотдавна организирахте конференция на високо ниво в София, посветена на непридружените деца бежанци. Разкажете повече за нея. Адекватни ли са действията на българските власти в тази насока?
- Едно от семействата, което намери смъртта си в Париж, са наши колеги журналисти. Преди няколко години те изоставят своята работа и се посвещават на адаптацията на децата на имигрантите, на тяхната интеграция, да израснат наистина европейски граждани. Точно те станаха жертва на деца на имигранти. Това е зловещата ирония.
Ние тук, в България, макар и с малките си мащаби, не бива да изпускаме този момент. Трябва да сме сигурни, че на границата ни има хора и институции, които знаят кой влиза у нас. Това е първото ми условие като български гражданин, за да мога да ходя свободно по улицата и да не се притеснявам, когато синът ми закъснява. Защото се оказа, че един ловец може да хване няколко незаконни имигранти.
Информацията, която получихме от Държавната агенция за бежанците, е твърде обезпокоителна. За последната година над 1400 са непридружените малолетни, при положение че миналата година са били няколко десетки. Кой изпраща тези деца в България, те действително ли са загубили родителите си? Защо възрастовата граница е някъде около 18-те? Защо преобладаващата част от тях не са сирийци, а идват от Афганистан? Какво се случва с тези деца след регистрацията? Държавната агенция твърди, че поне за половината от тях няма информация къде са и какво правят. Липсата на ясни отговори само засилва страховете.
Една част от тези деца ще остане у нас. Нека не повтаряме грешките на нашите западни колеги. Утре тези деца ще бъдат част от българското общество. Все пак, макар и в сурова форма, държавните институции у нас - и Агенцията за бежанците, и тази за грижа за децата, и социалното министерство, имат идея как да се справят, изграждайки междуинституционален механизъм. Възможно най-скоро тази система трябва да заработи.