Царицата на гората

Нападенията на хора в Родопите през миналата и тази година, в това число и последното край Чепеларе преди няколко дни приковаха задълго вниманието на нашата общественост към проблема на кафявата мечка. Нарастването на популацията на този защитен от закона вид налага изработването на национална стратегия за управление на нейната популация и регулиране на числеността й.
Известно е, че кафявата мечка (Ursus arctos) достига на дължина до 2 м, а теглото й варира в границите от 135 до 300 кг. На пръв поглед е тромаво животно, но всъщност в определени случаи тя успява да достигне скорост от 40-50 км/ч. Кафявата мечка има отлично обоняние.
Цветът на козината й е кафяво-жълт, но при някои индивиди е почти черен. Опашката й е къса, а ушите - малки и заоблени. През есента започва да се храни усилено, за да се подготви за зимен сън. Противно на разпространеното мнение през студените месеци мечката не спи дълбоко и лесно може да бъде разбудена. Тогава тя напуска бърлогата си. Храни се със зелените части на растенията, сочна трева, плодове, ядки, насекоми, риба, пчелен мед и др. Търси корени, жълъди, обича горски ягоди, малини и боровинки, диви ябълки, сливи, круши, дини и мравки. През лятото кафявите мечки прекарват много време в хранене, като имат нужда от 14 килограма храна на ден. По-голямата част от зимата прекарват в сън в леговищата си. Живеят от натрупаните през лятото тлъстини, но ако огладнеят, излизат навън. Когато храната не стига, мечките нападат животни, в много редки случаи - и хора.
Размножителният й период е през май и юни, а бременността й продължава седем месеца. Малките (обикновено те са 1-2 до 4) са с тегло от 220 до 680 г, раждат се по време на зимния сън и имат слаба космена покривка. В началото растат много бавно и проглеждат едва на 30-ия ден. През пролетта излизат с майка си от бърлогата и укрепват бързо. Кърменето продължава пет месеца, но мечетата живеят с майка си почти до двегодишна възраст. Кафявата мечка ражда веднъж на две години и половина. Малките кафяви мечета растат много бързо - през първата година след раждането си малкото увеличава размерите си почти 200 пъти. Развива се много бавно, става полово активно чак на десетата си година. В неволя кафявата мечка може да доживее 45 години, но в дивата природа оцелява не повече от 20-25. В България тя е защитен от закона вид, а ловът й е забранен от 1941 г. В момента у нас живеят в естествена среда около 860 мечки, според други сведения числеността и е почти двойна.
Мечката е най-големият хищник у нас и живее в Рила, Пирин, Родопите, Стара планина и Витоша. Кафявата мечка обича да се разхожда най-вече през нощта. Макар и да изглежда тромава, тя е изключителен спринтьор, който може да надбяга дори сърна или кон. Плува много добре на разстояние до 6 км и повече. Малките мечета обичат да се катерят по дърветата, но рядко го правят като порасат.
Кафявата мечка на едно място се храни, на друго спи, на трето само се разхожда, на четвърто почива. А когато търси зимна бърлога, може да отиде надалеч. Предпочита горите с изобилие от горски плодове. Мечката е всеядно животно, но освен растения, трева, плодове, орехи, насекоми, риба и т.н. някои екземпляри нападат диви и домашни животни. Ловуват чрез дебнене. Ако не успеят да изядат цялата си жертва, я заравят под камъни и клони и идват да си дояждат през следващите дни.
Макар че стават полово зрели на 4-5 години, мечките не се чифтосват до десетата, защото размерът е много важен при избора на партньор. Размерът е много важен и за йерархията сред мечото племе в определен район. Мечките рядко се срещат, а още по-рядко се бият помежду си. Териториалните им спорове се решават, без опонентите дори да се срещнат. За да маркира своята зона, мъжкият се изправя до дърво, протяга лапи и прави драскотини с огромните си нокти по кората. Следващият претендент идва, измерва своя ръст по същия начин, и ако успее да драсне по-нависоко, вече е новият владетел на територията.