Църквата почита на 10 април Велики петък. Св. страдания Господни. Св. мчци Терентий и дружина

Припомнят се великите страдания на Иисус Христос

волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата.  Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилата, Христос бил поведен към Голгота на разпятие. Разпнат между двама разбойника за поругание при страшни природни смущения - земетръс и затъмнение на слънцето, издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество.

Св. мчци Терентий и дружина били посечени с меч, защото не предали своя Бог

Нечестивият римски цар Декий, който искал да обърне всички към своята пагубна идолопоклонническа вяра, разпратил до областите на царството си указ - християните да бъдат принуждавани към идолослужение, а непослушните да се подлагат на съд и присъда. Когато управителят на Африка Фортунатиан получил този указ, седнал на съдийското място, събрал при себе си целия народ и заявил:
- Принесете жертва на боговете, в противен случай ще бъдете жестоко мъчени и ще загинете от страшна смърт.
Управителят показал инструментите за изтезания и мнозина при вида им се уплашили и се отрекли от Христовата вяра. Но някои от верните, на брой четиридесет, твърдо решили да умрат за Христа и дръзновено се ободрявали един друг. Фортунатиан им казал:
- Учудвам се как така вие, хора в зряла възраст и разум, сте стигнали до такова безумие, че признавате за единствен Бог и цар Този, Когото иудеите са разпънали като злодей.
Свети Терентий му отвърнал заради всички:
- Ако ти, управителю, изоставиш идолската заблуда и разбереш силата на Христа разпнатия, би Му се поклонил и би Му служил; защото Той е Божий Син, благ, милосърден и милостив; по благоволението на Бога, Своя Отец, Той е слязъл на земята, съединил е Своето Божество с човешкото естество и заради нашето спасение доброволно е претърпял кръст.
Управителят заповядал да затворят във вътрешната част на тъмницата Терентий, Африкан, Максим и Помпей. А блажения Зинон, Александър, Теодор и другите, всички на брой тридесет и шест, заповядал да доведат в съда и отново опитал да им повлияе. Те продължавали да твърдят, че се уповават единствено на своя Бог, гледали към небето и молели своя Господ Бог да ги избави от бедите. Като вдигнали взор към небето, казали:
- Всесилни Боже, Който някога Си излял огън върху град Содом заради неговото беззаконие, разруши и сега този нечестив храм на скверните богове заради Твоята истина.
Направили кръстно знамение на челата си, духнали по посока на капището и изведнъж идолите в него паднали с голям трясък и се разтрошили на прах. Тогава светите мъченици казали на управителя:
- Виждаш ли какви са твоите богове - къде са сега здравината и силата им? Можаха ли да се защитят?
След малко и храмът паднал и рухнал до основи. Тогава управителят, в страшен гняв от разрушаването на храма и идолите, заповядал да отсекат главите на светите мъченици. Вярващите взели телата им и ги погребали на свято място.