Църквата почита на 10 декември св. мчци Мина, Ермоген и Евграф

Императорът изпратил Мина да отвърне християните от тяхната вяра

Жестокият гонител на християните, император Максимиан, веднъж пратил в Александрия един от заслужилите си войници - атинянина Мина, с поръчение да усмири вълненията, възникнали в града, и да се погрижи да отвърне християните от тяхната вяра. Царят не знаел, че Мина сам вярвал в Христа. Мина пристигнал в Александрия и наскоро чрез мъдрите си разпоредби усмирил вълненията и привел всички дела в ред. А той не само не преследвал вярата Христова, но явно говорел, че тя едничка е истинска и спасяваща. Господ му дарувал чудотворна, целебна сила. Всички болни, които получавали изцерение, славели Бога и вярата в Христа се разпространявала в Александрия все повече.
Тия успехи на християнската вяра силно дразнели езичниците и те побързали да донесат на Максимиан за действията на Мина.

Разгневеният цар решил да изпрати в Александрия градския управител Ермоген

Той бил езичник, не знаел нищо за истинската вяра, но по природа бил добър и милостив. И ето, на Господа било угодно да му открие пътя към спасението и вечния живот. Като пристигнал след няколко дни в Александрия, той повикал при себе си Мина. Той бил спокоен, като истински неустрашим воин. Много говорил за истината и силата на християнската вяра и народът го слушал в захлас. Ермоген заповядал да предадат Мина на изтезания. Осакатили го и го хвърлили в тъмницата. През нощта му се явил Сам Христос и го изцерил. Когато на другия ден войници влезли в тъмницата, едва повярвали на очите си. Като узнали как се изцерил, те извикали: "Велик е християнският Бог!"
Мълвата за чудесното събитие се разнесла по града и целият народ се затекъл към тъмницата, славейки истинния Бог. Тогава Мина решил сам да отиде в съдилището при Ермоген, който с изумление видял здрав оногова, когото в навечерието видял осакатен и едва жив. Мина започнал да говори на съдията за Бога, като го призовавал да познае истината и от Името на Господа му обещавал спасение. Чудно видение в същото време се представило на Ермоген. Той паднал при нозете на Мина, извикал:
- Моли се за мене, истински Божий служителю, щото и мене милостно да приеме Господ!
Целият тоя ден в Александрия бил ден на радост и тържество: народът гръмогласно славел Господа и Му благодарял. А Ермоген цяла нощ слушал наставленията на Мина и се готвел за св. кръщение, което приел заедно с голямо множество народ.
Всичко това стигнало до царя, който сам пристигнал в Александрия с голяма военна сила. Мина и Ермоген не се побояли от заплахите му и смело изповядвали пред царя своята вяра в истинния Бог, като разказвали за чудесата, извършени чрез силата Господня. Като видял тия чудеса,

един езически учен и писател, на име Евграф, повярвал

и открито изповядвал вярата си в Иисуса Христа. Царят със своята ръка го убил. Мина и Ермоген били посечени с меч, а телата им в железен ковчег били хвърлени в морето. Но ковчегът не потънал, а доплавал до гр. Византион, където епископът извадил из морето телата на мъчениците и с чест ги погребал близо до градските стени.