Църквата почита на 13 ноември св. Йоан Златоуст, архиеп. Константинополски (Рождественски заговезни)

Св. Йоан Златоуст изумявал с изяществото на мислите и силата на доказателствата

Великият отец на Църквата свети Йоан Златоуст се е родил в 347 г. в Антиохия. Като получил добро образование под ръководството на майка си, Йоан го завършил в школата на известния ритор Ливаний; след като за кратко време бил адвокат, Йоан се заел с изучаване на християнското богословие под ръководството на антиохийския епископ свети Мелетий. Завършил при Картерий, най-добрия християнски учен от това време, и при Диодор, впоследствие епископ Тарсийски.
След това Йоан се отдалечил в пустинята и прекарал отначало четири години с други монаси, а след това две години в пълно уединение. Разстроеното от подвизи здраве накарало Йоан да напусне пустинята и да се върне в Антиохия. В 381 г. бил посветен за дякон и посещавал богатите, измолвайки подаяния за бедните, на които той, обхождайки домовете, раздавал милостиня.
Най-добрите проповеди, произнесени от Златоуст в Антиохия, били тези 19, които казал след свалянето на намиращата се на улицата статуя на императрица Плацила от недоволните от новия налог антиохийци. Такова оскърбление на величеството заплашвало града с пълно изтребление; епископ Флавиан се отправил към императора да ходатайства за града и в негово отсъствие смутеното паство утешавал златоустият проповедник.
В 397 г. Йоан, смирен Антиохийски презвитер,

бил избран за архиепископ на Константинопол

по указание на приближения на императора велможа Евтропий. Поради страх, че антиохийците няма да пуснат любимия свещеник да си отиде, Йоан Златоуст бил изведен от града с измама. Тежко бреме наложил върху себе си Йоан със сана на Константинополски епископ. Чуждият и неизвестен на двора и велможите епископ, неустройващ пирове, както правели неговите предшественици, и сам неходещ на тях, възбуждал против себе си недоволството на мнозина. Недоволно било и духовенството на столичния град, разпуснато и непривикнало към необходимата дисциплина, която му наложил Златоуст.
Голяма част от парите, отпускани за негова издръжка, свети Йоан давал за бедните и построил в Константинопол няколко болници и приюти. Любовта на свети Златоуст към бедните възбудила недоволство сред състоятелните слоеве на населението. Той настроил против себе си и императрица Евдоксия, която в Златоустовото изобличение на разкоша и суетността на константинополските жени видяла намек за себе си.
Всичко това довело до факта, че в 403 г. бил съставен събор от личните врагове на свети Златоуст, известен в историята под името "събор под дъба", който несправедливо осъдил Златоуст, след което бил изпратен на заточение. Но последвалото възмущение от страна на народа и страшното земетресение, в което Евдоксия видяла израз на Божия гняв, заставили императрицата да върне Златоуст. Но тъй като и след завръщането си Йоан не променил начина си на живот, изобличавайки пороците на двора и защитавайки бедните, в 404 г. го постигнало второ заточение. В началото той прекарал две години в Кукуза в Армения, откъдето го изпратили на заточение на друго място, но по пътя той починал (14 септември 407 г.) с думите: "Слава Богу за всичко!".