Църквата почита на 14 март преп. Бенедикт

Бенедикт Нурсийски бил образован младеж, но избрал да живее в пустинно място недалеч от Рим

Монашеството се развило на Запад много по-късно, отколкото на Изток. Главен основател на монашеския живот на Запад се смята преподобни Бенедикт Нурсийски, който пръв въвел определен устав, приет в почти всички обители.
Преподобни Бенедикт се родил около 480 г. в гр. Нурсия, Италия, и в юношеска възраст бил изпратен в Рим да се учи и възпитава в училище. На 16-годишна възраст той решил да остави света и да се оттегли в пустинно място недалеч от Рим. Започнал да живее в пещера в пълно усамотение, където прекарал три години в постоянна молитва.
Случайно овчари открили жилището на пустинника. Започнали да идват при него люде от околните селища за наставления. Скоро се разчуло, че Бог му дарувал голяма духовна мъдрост и сила да лекува болести. Посетителите се събирали на тълпи около неговата пещера. Иноците от съседния манастир го помолили да стане техен игумен, но преподобни Бенедикт не одобрявал разпуснатия живот на италианските иноци и предвиждал, че неговите строги правила няма да се понравят на братята. Така и се случило, когато той най-после се съгласил да приеме духовното ръководство.
Щом поискал да въведе по-строг живот в манастира, иноците възнегодували и някои от тях искали да го отровят. Но злият замисъл не сполучил: чашата с отровното питие се счупила, щом преподобни Бенедикт направил с ръка над нея кръстния знак. Той простил на злосторниците и отново се оттеглил в предишната пещера. Но усамотението станало за него невъзможно. Множество люде се заселвали около него, като желаели да се ползват от неговите наставления и от духовното му ръководство. Постепенно се образували манастири с по дванадесет иноци във всеки. Недостоен свещеник на име Флоренций възбудил част от братята против игумена и преподобни Бенедикт решил да се пресели на друго място.

Бенедикт създал манастир в планината Касино, а монасите нарекли себе си бенедиктинци

Заминал за най-южната част на Италия, в Кампания. Там, в отдалечените и глухи местности, селското население още се покланяло на идоли и не знаело за християнската вяра. На преподобни Бенедикт се понравила местността на планината Касино, заселил се в нея и скоро няколко братя се присъединили към него. На тая планина стояло още идолско капище, обкръжено от дъбрава, посветено на римския бог Аполон, и народът още принасял жертви на идола. Преподобни Бенедикт почнал да учи на истинската вяра идващите селяни и скоро обърнал много идолопоклонци към Христа. Капището било разрушено и на негово място преподобни Бенедикт построил църква в чест на св. Йоан Кръстител. Скоро се събрали толкова много подвижници, че се образувал голям манастир, който станал средище и майка-манастир на цялото западно монашество. Бенедикт написал устав за своите братя, които започнали да се наричат по неговото име - бенедиктинци. Преподобни Бенедикт Нурсийски умрял в Монте Касино при Неапол в 543 г.