Църквата почита на 19 август свети мъченик Андрей Стратилат и с него 2593 мъченици. Преп. Теофан Атонски Нови

Св. Андрей и войниците му били избити в Тарс

В царуването на жестокия гонител на християните император Максимиан имало в Сирия един храбър войник на име Андрей. Той тайно вярвал в Христа и Му служел усърдно чрез молитва и честен, добродетелен живот, но не бил още кръстен. В цялата страна, а не само в своя полк, Андрей се славел със своята голяма храброст и сила.
В онова време имало война с персите. Управителят на Сирия решил да даде на Андрей началството над войската. Като го назначил стратилат (военачалник), го пратил да воюва. Подир известно време Андрей с войската си се върнал в отечеството, след като удържал бляскава победа над враговете. Управителят на Сирия не знаел, че Андрей вярва в Христа, но някои завистливци му донесли за това. Андрей безстрашно потвърдил показанията им.
Тогава управителят го повикал на съд. Пред съда стратилатът с висок глас изповядал вярата си и славел Христа Бога. Предали го на изтезания, както и повярвалите с него войници. След това били затворени в тъмница.
Максимиан знаел, че целият народ уважава Андрей, та се побоял да го накаже смъртно за вярата. Заповядал да го освободят заедно с войниците му, но писал на управителя да гледа да намери за него друга вина, за която би могъл да бъде наказан със смърт. Св. Андрей и войниците, освободени от затвора, пожелали най-напред да приемат св. Кръщение. Те отишли в Киликийския град Tapс и там се удостоили да станат наистина християни, като били кръстени от Тарския епископ Петър.
В това време управителят на Сирия, търсейки в какво да обвини Андрей, известил в Tapс, че той уж тайно избягал с войниците си, като се разбунтувал против царя. Войници тръгнали да търсят християните, които в това време се намирали в планината Таврос (Армения) и в тесния проход между планините ги настигнали. Андрей и войниците му до един били избити. Телата им били погребани с чест от Тарския и Верийския епископи.

Преп. Теофан Атонски Нови се замонашва в светогорския манастир Дохиар

Теофан Атонски Нови, още Негушки или Дохиарски, е християнски православен светец, преподобен, от XVI век. Роден е в Янина в началото на XVI век. Замонашва се в светогорския манастир Дохиар и е избран за игумен на манастира. Заминава за Цариград и там спасява сестриника си, който е отвлечен от турци, за да бъде направен еничарин. Укрива племенника си на Света гора и той се замонашва там. Част от братята в Дохиар обаче, притеснявайки се от отмъщение от страна на мюсюлманите, искали те да напуснат. Теофан и племенникът му, за да не предизвикват повече раздори, заминават за Солун и оттам за Бер. Посещават Берския манастир, където решават да останат. Решават да създадат постница в чест на Света Богородица, близо до реката, на десет минути под манастира. Там се събират иноци и Теофан им дава общежителен устав. След това Теофан се установява близо до Негуш и създава манастир "Свети Архангели". Последните години от живота си прекарва между Негушкия манастир и Берския манастир. Умира в постницата на Богородица на 19 август.
При Негушкото въстание в 1822 г. Берският манастир и постницата са разрушени. В началото на XX век черепът на светеца е открит от негушани. Мощите му се пазят в "Успение Богородично".