Църквата почита на 26 август Св. мъченици Адриан и Наталия

Съпрузите Адриан и Наталия заедно изтърпели мъченичество в името на Христа

Император Максимиан в столицата си гр. Никомидия издал заповед грижливо да се издирят християните и да се дадат под съд. Веднъж по указанието на някои от жителите на Никомидия войниците на Максимиан намерили в една пещера 23 човека, които заявили, че вярват в Христа. Войниците ги вързали и отвели при царя. Царят сам разпитвал християните, които без страх изповядвали своята вяра, а на заканите на царя, че ще ги подложи на мъчение, отговорили, че не се боят да страдат за името на Иисус Христос. Разгневеният Максимиан заповядал още тук да ги бият най-жестоко. След като ги изтезавали до полусмърт, отвели ги в преторията, за да запишат там имената им като на осъдени на смърт.
Един от членовете на преторията, по име Адриан, знатен и богат човек, бил свидетел на изтезанията и непостижимото за него, като езичник, търпение на християните. Под влияние на поразилото го впечатление той взел да ги разпитва каква награда очакват от своя Бог за това чудно тяхно търпение. И в разговора с едва дишащите от телесна изнемога мъченици Божията благодат се докоснала до добрата душа на Адриан. Той разбрал божествената истина и казал на писарите: "Запишете и моето име заедно с имената на тия светци, защото и аз вярвам в техния Бог Христос и с радост ще умра за Него!"
Учуденият писар побързал да уведоми царя, че Адриан се обявил за хриситянин, а царят го повикал при себе си, заповядал да го оковат в тежки железни вериги и да го отведат в тъмница. 
Един Адрианов слуга, който бил при него в оня ден, побързал да иде у дома му, за да уведоми жена му Наталия за случилото се. Като разбрала причината за наказанието му, на лицето на Наталия се изразила най-жива радост. Тя била тайна християнка и от всичкото си сърце желаела обръщането на своя мъж към истинския Бог.
Наталия побързала да отиде при мъжа си в тъмницата, паднала в нозете му, целунала неговите окови и проливайки радостни сълзи, казала: "Блажен си ти, съпруже мой, понеже намери истинското, вечното съкровище, като повярва в Христа! Моля те остани докрай в това звание, към което си сега призован чрез Божието милосърдие!" До самата смърт на мъжа си Наталия не преставала да поддържа неговото мъжество.
Наталия казала на мъжа си: "Съпруже мой, когато ти застанеш пред Бога, моли го, щото и аз скоро да те последвам и да се не разделя с тебе в блажената вечност!"
Понеже мъчениците съвършено били отслабнали от страданията и мъченията, а някои от тях били вече и на умиране, заповядано било да се изпълни над тях смъртната присъда. Адриан, който едничък още не бил изгубил сили, бил предаден на изтезание. Наталия докрай била при него и го ободрявала чрез вярата в Бог.
Телата на св. мъченици били събрани от християните и препратени в гр. Византион. Като пристигнала във Византион, Наталия се помолила веднъж в храма, където почивали останките на мъчениците, легнала да си почине и в съня си видяла Адриан, който й възвестил за нейната близка смърт. Скоро безболезнено и тихо се поминала, като заспала вечния си сън при гроба на своя мъж.