Преподобният Прокопий Декаполит, изповедник бил опитен в монашеските подвизи
Декаполитската страна, получила названието си от десетте града, разположени в нея, се намира при Галилейско море. От тази страна бил родом и преподобният Прокопий, изповедник. Опитен в монашеските подвизи, изпитан в строгото постничество, украсен с душевна чистота, той бил славен сред подвижниците.
В това време настъпили тежките времена на иконоборческата ерес; неин първи подбудител бил беззаконният гръцки цар Лъв Исаврянин, който несправедливо наричал светите икони идоли, а покланящите им се - идолопоклонници. Той убил мнозина невинни православни, предал на проклятие всички предишни правоверни царе, светители и християни за това, че почитали светите икони, с което заслужил проклятие от всички.
Тогава непоколебимият стълб на православието и крепкият защитник на православната вяра, преподобни Прокопий застанал мъжествено срещу множеството на еретиците, които в нечестието си хулели Бога със Слово и безчестно отричали светите икони. Той посрамил еретиците, като изобличил безумното им мъдруване, преодолявайки го с непобедими боговдъхновени слова.
С това той си навлякъл гнева на безбожния цар. По негова заповед хванали преподобния и жестоко го били и след това го хвърлили в мрачна и смрадна тъмница. Но светецът твърдо понесъл всички страдания.
Заедно с него страдал и преподобният Василий
който преди това се подвизавал с него в постничество и в упражняване в добродетелите. Двамата били затворени в тъмница и се намирали там до смъртта на безбожния мъчител. А когато Лъв умрял, като се лишил не само от временния, но и от бъдещия вечен живот, свети Прокопий, заедно с другаря си Василий и с други светии, бил освободен.
Останалото време от живота си прекарал в постнически трудове, мнозина наставил в добродетелта и ги довел до спасение. В дълбока старост отишъл при Христа Бога.

