Цената на похвалите

Какво разбрахте от посещението на Камерън у нас? Че Борисов му е показвал свои снимки с известни личности, включително как "три папи са го галили по главата". Че британският премиер е опитал националната ни кухня и се е дивил на нестинарски танци. Че пращал красиви изгледи от България на съпругата си по интернет. И че бат'Бойко, противно на всякакви правила за сигурност, лично е возил "приятеля Дейвид с джипката" до границата с Турция, за да му покаже оградата, която уж ни пази от наплива на мигранти. Дотук визитата на Камерън доста наподобява развлечение на богат западняк в дива африканска страна, където вождът го среща с тъпани и щастливи крясъци. Поласкан, че му е оказано внимание.
Това, което не разбрахме, е за какво всъщност дойде Камерън. Твърди се, че е търсил подкрепа за исканите от Обединеното кралство реформи в ЕС. А е започнал от тук, понеже Борисов е известен със готовността си да слугува на "големите началници". Претенциите на Лондон към Брюксел са много и целят почти пълна независимост. И, както казва председателят на Европейския съвет Доналд Туск, "доста трудно биха минали". Голямата ябълка на раздора е проблемът с мигрантите от страните членки и най-вече от тези с изоставащи икономики. Като нас. Великобритания иска да спре притока на бедняци със забрана за достъп до всякакви социални придобивки през първите 4 години от пребиваването им там. Против подобно решение първи скочиха Полша, Чехия и Словакия. Според вицепремиера Калфин, и България няма да се съгласи с такива реформи. "Злоупотребата със социалните системи не трябва да бъде повод да се ограничава свободното движение на хора и пазарът", каза министърът. Ама какво е спазарил наш Бойко на четири очи с "приятеля Дейвид" не се знае. Борисов избяга от ясен отговор в "Панорама" с мъглявото "сигурно след време и това ще стане". Та нищо чудно на срещата на върха в ЕС след седмица да заиграе по свирката на Лондон. И да съучаства в разцеплението на Европа "на няколко скорости". Което ни обрича да си стоим на дъното.
Междувременно пред медиите Камерън даде у нас няколко тривиални съвета за борбата с тероризма - относно обмена на информация за пътниците и търговията с оръжие. Направи сензационно откритие, че "сега е важно да разбием Даеш в Ирак и Сирия". И не пропусна да погали егото на бат'Бойко, наричайки ни "силен съюзник на НАТО" (с армия по-малка и от тази на Боливия). После ни похвали, че послушно сме изпълнили решенията от Уелс и сме си увеличили военния бюджет. Не знам защо, имам усещането, че скоро пак ще ни засилят нанякъде да вадим кестените от огъня, както преди време пратиха наши момчета на "мироопазващи мисии" в Ирак и Афганистан. Колкото до голямата "баданарка" на Камерън за опазването на границата ни с Турция от мигранти, тя не е случайна. ЕС праща 300 свои граничари, за да подсили контрола по външните си граници в Гърция и Италия, нас ни прескачат, щото сме били много оправни. Какво от туй, че полицията ни се задъхва и средствата ни се топят. Според британския премиер даже сме за пример на цяла Европа. То ако беше тъй, нямаше ловни дружинки всяка седмица да хващат тумби с пришълци на наша територия. И по данни на МВР от началото на годината незаконно през страната са минали близо 30 000 души. 
Камерън обаче едва ли дойде у нас само за да търси съюзник за реформирането на ЕС по кройката на Обединеното кралство и да ни лъска безвъзмездно имиджа. Великобритания и САЩ от десетилетия играят в подкрепа на Турция. А преди месец Брюксел коленичи пред рекета на Анкара с мигрантите и реши да плати 3 млрд. евро откуп, само и само турците да ги държат при себе си. Ама дали ще стане? По-вероятно е Ердоган да прибере парите и пак да пусне талазите. За да извива ръце с нови искания. Визовите облекчения, които съюзът обеща да даде за част от турските граждани, показаха слабостта на Европа да преглътне още компромиси. И Турция, която отдавна мечтае да стане член на Евросъюза, се надява да ускори приемането си с натиск. Не без помощта на приятелите. Та може би част от мисията на Камерън бе да опипа почвата за това в София. Особено след като е известно, че в правителството ни има лобисти за интересите на Турция. Спомнете си как като служебен външен министър Даниел Митов обещаваше на турския си колега да премахнем изградените от кабинета на Орешарски заграждения по границата. С които сега се похвалихме пред Камерън. Ама и самият Борисов тичаше доскоро между Анкара и Брюксел като личен пощаджия на Ердоган.        
Има обаче и друга тревожна новина. Според унгарския премиер Орбан тия дни европейски и турски лидери са се договорили в тесен кръг за изпращането на 500 000 бежанци от лагерите в Турция към европейските държави... Та дали няма да ни излязат солени политическите реверанси пред Камерън?