Цензура и пак цензура

Преди малко повече от месец "ранобудните студенти" използваха скрита камера, за да ударят по реномето на преподаватели от Софийския университет. Борците за нов морал доносничиха срещу противниците си, дори опитаха да глазират клеветенето като лош холивудски филм с табелка "по действителен случай". Поведението им бе чиста проба ДС-агентура в стила на Шесто управление. В случая адресат на доноса не бе сив чиновник в мрачен кабинет, а Владетелят на виртуалното, който и да е той. Борците за нов морал използваха стари хватки - опорочени, отхвърлени и доказано неефикасни.
По-странно е, когато "стари кучета" прибягват до доноснически номера в опитите да се впишат в редиците на модните борци за демокрация, чест и свобода. Двама от създателите на "12 плюс 3", Йордан Лозанов и Георги Папакочев, скочиха срещу колегата си Петър Волгин само защото позициите му не били достатъчно европейски и западняшки. Опитаха се да го дамгосат публично с отворено писмо.
С патетичната си позиция Лозанов и Папакочев се цаниха за главни цензори в бъдещата Рестриктивна комисия за медии, подготвяна от  "ранобудните" и пиарските им поддръжници. "Оня списък" с врагове на протеста явно още е активен, а новите шпицкоманди дебнат за изява, било то и виртуална. Ако попитате Лозанов и Папакочев за свободата на словото, те ще се впуснат в дълги речи как никой и нищо не бива да ограничава журналистите да изразяват себе си. В същото време не изпитват скрупули да обявят публично, че се срамуват от някого само защото мисли по-различно от тях. Поредният двойствен морал в държавата, в която е модерно да протестираш срещу нещо или някого.
Журналистиката би трябвало да дава различните гледни точки. Медиите би следвало да предоставят възможност на читателите, слушателите и зрителите сами да градят мнението си по важни теми. Светът не е само Европа, и то Западна. Обидно е двама журналисти да се изявяват като всезнаещи медийни богове, ако ще те да са най-добрите, гениалните и световно признатите. Самоубийствено е журналисти сами да поставят граници и да обричат на публичен съд колеги - не заради професионални гафове, а само заради различни пристрастия.
Медиите би трябвало да са свобода - на словото, на позициите. Нали една от най-големите грешки на комунизма бе именно ограничаването на журналистите? Защо някой се опитва отново да ни върне към утъпкан коловоз, който води към нищото?
Докато България пропада във всякакви рейтинги за свобода на словото и плурализъм на мненията, родни журналисти продължават да стрелят един срещу друг. Те не се изобличават в лъжа, измама, преписване или плагиатство, а дебнат за различие. Явно не системата е проблем. Има нещо гнило, и то не в Дания. Някой не си е научил уроците от миналото, а от там обрича на пепел и бъдещето.