Цензурата вече не се нуждае от забрана

Гюнтер Бурбах

Цензурата вече не се нуждае от забрана - тя работи чрез алгоритми и правила на ЕС. Всеки, който се отклонява, изчезва тихо от погледа. 
Европа няма министерство на цензурата. Вече не се нуждае от такова. Работата сега се върши от алгоритми, отдели за съответствие и закони, които звучат толкова безобидно, че е трудно да се повярва колко дълбоко се намесват в обществения живот. Всеки, който управлява неудобен уебсайт днес, не забелязва веднага тази промяна. Няма обиски по домовете, няма забрани, няма съдебни заповеди. Вместо това броят на „прочитанията“ намалява. Публикациите се появяват по-рядко в емисиите. Търсачките ги класират по-ниско. Видеоклиповете почти не се препоръчват вече. 

И в един момент каналът е празен 

Не защото някой го е затворил, а защото никой вече няма достъп до него. След влизането в сила на Закона за цифровите услуги (DSA) от 2024 г. и паралелния Европейски закон за свобода на медиите (EMFA), видимостта в Европа се превърна във валута, повлияна от държавата. И двата закона официално са предназначени да се борят с дезинформацията и да гарантират медийния плурализъм. Но зад фасадата на „защитния закон“ се очертава механизъм, който има точно обратния ефект: пълзяща стандартизация на това, което може да се каже.
Тези, които излизат извън рамките, не се наказват, а по-скоро се изтласкат от общественото внимание. Всичко, което се счита за склонно към конфликт или противоречиво, автоматично се понижава. DSA задължава големи платформи като Meta, Google, X и TikTok да смекчат „рисковете за демократичния дискурс“. Тази формулировка е толкова широка, че може да обхване всичко - от подбуждане към насилие до повдигане на съмнения относно правителствената политика. За да се предпазят от милиарди глоби, корпорациите автоматично филтрират всичко, което би могло да се счита за потенциално чувствително.
Според доклад на Ройтерс, само през второто тримесечие на 2025 г. Европейската комисия е регистрирала над 29 милиона публикации, които са били изтрити от платформите или обхватът им е бил „коригиран“.
Повечето от тях не бяха фалшиви новинарски кампании от Русия, а редовни публикации от европейски потребители, коментари, репортажи и анализи, които попадаха в тематични области, считани за „чувствителни“: войната в Украйна, енергийната криза, политиката за ваксинация, миграцията.
Съдържанието не е изчезнало, просто вече го няма. Операторите наричат това „оптимизация на обхвата“ или „управление на съдържанието“.

Принципът зад него е прост 

Всичко, което се счита за склонно към конфликти или противоречиво, автоматично се понижава. Всеки, който търси дадена тема, получава резултати само от „доверени източници“. И кой определя кой е надежден? Европейската комисия. EMFA въведе класификация за това: така наречените „Доверени медийни доставчици“. Тези медийни организации получават преференциално класиране, получават финансиране, приоритет в търсачките и достъп до публични рекламни кампании. За всички останали: няма сертифициране, няма видимост. Това не е страничен ефект, а част от новата архитектура.
Европейският съвет за медийни услуги, орган от национални надзорни органи, пряко подчинени на Комисията, може да издава препоръки, да издава предупреждения и да изисква от платформите да предприемат „мерки за сътрудничество“ срещу медийни организации, за които се твърди, че разпространяват системна дезинформация. Самият Съвет определя какво означава „системно“.
И тъй като няма независим надзор, всяка неудобна редакция, независимо дали е в Берлин, Рим или Париж, може внезапно да се счита за риск. Това не е цензура с един щрих на перо, това е администриране на свободата на изразяване чрез статистика.
Ако има „заплаха за медийния плурализъм“, ЕС може да предприеме координирани действия. 

Последиците са измерими 

От пролетта на 2025 г. насам множество малки редакции съобщават за огромни загуби в обхвата. Европейската федерация на журналистите документира над 80 случая, в които независими онлайн списания в Европа трябваше да прекратят дейност, защото съдържанието им беше почти невъзможно да се намери.
В Германия това засегна предимно проекти, финансирани с дарения, които не рекламират. Във Франция, Италия и Холандия разследващите блогове, отразяващи лобиране или енергийна политика, са все по-засегнати. Те не бяха съдени, забранени или заплашени, просто ги няма.
Невидимостта е най-ефективната форма на елиминиране, защото не оставя опоненти. ЕС посочва докладите за прозрачност на платформите, които би трябвало да доказват, че всичко се прави в съответствие с върховенството на закона. Но тези доклади са с малка стойност. Те съдържат само числа, никакви доказателства. Никой не знае кои публикации са били засегнати или според какви критерии са били класифицирани като опасни.

"БДД-Експерт"