Цвете за Пирогов

Николай Коев

Днес е Трети март. Национален празник. Денят на освобождението на България от петвековното турско робство. Това е нашето държавно възкресение, разкрепостяването на вярата ни от едноверци, разкъсването на желязната хватка за Отечеството и мигът за отприщване на огромната ни енергия за свободен живот и развитие. Затова сега всеки посвоему трябва да се преклони пред благородната мисия и саможертвата на воините от руската армия, да сведе глава пред героизма на опълченците и почете с мълчание великото дело на въстаниците и борците за свобода в годините на игото и всички страдалци, отдали вдъхновение, младост и живот, за да го има българския род.
Неслучайно споменах за "индивидуалното" съпреживяване на празника от нашите съотечественици. Безспорен, и някак си тъжен факт е, че и по тази светла дата в националната ни история се разделихме. То не са спекулации, интерпретации, въздигане на едни обстоятелства и факти и принизяването на други. Тълкуването на събитията от онова време се превърна едва ли не в тест за някои, включително и от научните среди, за демократичност и "глобален" поглед върху въпроса за приноса на Русия на Александър Втори за българското освобождение. Непредубедените дори остават с впечатлението, че вариациите около Руско-турската война и неоспоримото ни изтръгване от клещите на Османската империя се вписват донякъде в преднамереното и угодническо антируско говорене сред определени среди у нас напоследък. Правят се дори опити да се разграничат родният ни героичен принос и героизмът на руската войска, тежестта да се поставя единствено върху сблъсъка между двете империи, а пренебрегва единството на процеса, в който има жертви, страдание и отдаденост, безкомпромисна битка за надмощие и влияние, но и благородно сражение за православие, род и отечество.
Моят личен прочит на Трети март, освен позицията в горните редове, е свързан и с името на един от най-големите военни хирурзи в миналото Николай Иванович Пирогов. Затова поставих цветя и пред барелефа му на носещата от 1951 година неговото име известна столична болница за спешна медицинска помощ. Преди вече доста години бях автор на телевизионен филм за прочутия руски лекар. Във фамилното имение на Пирогов "Вишна" край Виница останах удивен от благородството на този велик учен и човек. Движихме се с екипа из постройките на построената от него истинска народна болница. В музея разбрахме, че всъщност той прилага първи гипсовата превръзка при счупвания на крайниците, изобретява уникални за времето си хирургически инструменти и предлага радикални новости в организацията на здравното дело. Въвежда в полевата хирургия и етъра като обезболяващо средство при тежки операции.
"Пирогов оперира така, като че ли пее велика оперна звезда", хвалят го негови колеги. А той е безумно вглъбен, отдаден на професията си, пренебрегва много от радостите на собствения си живот, но с радост измъква другите направо от ръцете на смъртта. Дори три години преди собствената си кончина, вече болен от рак, той по свое настояване е изпратен от Александър Втори на бойното поле в разгара на Руско-турската война. И ето я българската връзка, поради което вмъкнах в публикацията тези редове. В разкъсваното ни от топовни и пушечни залпове поробено наше отечество военният хирург работи неуморно. Независимо от разклатеното си здраве. Пирогов е там, където се нуждаят от него и спасява много войни, включително и българи. Вероятно неслучайно болницата му е в с. Горна Студена, Плевенско, където се помещава и щабът на руското командване, а по това време помощ на пострадалите във войната на място оказват и други светила в руската медицина като Боткин и Склифасовски.
Големият военен хирург умира почти на 70 години и тялото му е балсамирано от водещия специалист Давид Виводцев. Саркофагът се намира в двора на народната болница в имението "Вишна", където лекарят намира вечен покой.
Ето защо положих своите цветя и до барелефа на Николай Иванович Пирогов в лявата част на фасадата на известната болница за спешна медицина в столицата. За която се сещаме само, когато ни е много зле, или децата ни имат нужда от бърза и квалифицирана помощ. А не е лошо, когато в почивните дни на националния празник нашенецът профучава с колите на път за Гърция да погледне за миг високата бяла сграда отляво. И разкаже на потомството си и даващата непрекъснато инструкции съпруга отдясно за този велик лекар и връзката му с България. Пък при желание може да ги запознае и с Руско-турската война и героизма на всички участвали в нея, която за нас си е освободителна. Факт!
Само за сведение. Образователната лекция може да се проведе и на връщане от Гърция с едно уточнение - "Пирогов" е отдясно, отпочиналата ви жена отново не млъква, също отдясно.