Цяла България сме русофили

Пенчо ЗУЛЧЕВ е, както сам се шегува, връстник на свободата и на победата - роден е през 1945 г. Строителен инженер по образование, активен деец на бригадирското движение, командир на Централния бригадирски щаб на ЦК на Комсомола близо осем години. Бил е заместник-кмет на Димитровски район в столицата, кмет на столичната община "Възраждане", близо шест години работи във Висшия съвет на БСП. Продължавам да членувам в Социалистическата партия и "по емоция", и защото там са "хората от моята кръв", твърди той.
Женен е, има син, вече и две внучета - момиче и момченце.

- В своя декларация, която широко огласихте пред българското общество и която и ДУМА публикува, Движение "Русофили" призовава гражданското общество да каже категорично "не" на поредната авантюра - ПРО, която би могла да превърне страната ни в мишена. Как се казва категорично "не", когато не си във властта, г-н Зулчев?
- Преди повече от месец бюрото на Националния съвет на Движение "Русофили" взехме решение да организираме подписка сред обществеността. Към нас се присъединиха Славянското дружество в България и Форум "България - Русия". Подкрепиха ни и много други граждански структури и организации, а общинските подразделения на "Русофили" имат достатъчно контакти с всички граждански структури, така че подписката продължава. По оперативни данни досега са се включили поне 45-50 хиляди души. И тъй като темата става още по-актуална след последните политически събития, краен срок не сме определяли. Тази подписка е всъщност позицията и на "Русофили", и, мисля, на българската общественост.
- Но не си спомням движението да е реагирало по подобен категоричен начин срещу разполагането на американски бази у нас.
- Разбира се, че бяхме против разполагането на американските бази, но тогава по организационни причини не реагирахме толкова остро. Но сега - с новото ръководство, с новия ни председател, заемаме по-ясни и категорични позиции.
- Позициите не са партийни, "Русофили" всъщност е непартийна организация, нали?
- Така е, но това не означава, че отношенията между България и Русия всъщност не са политика - в широкия смисъл на думата. Няма защо да сме свенливи в острите си реакциите срещу ПРО, това засяга преди всичко националните интереси на България. Ние сме преди всичко патриотична организация, структура на гражданското общество, и всички приказки, че сме "петата колона" на Русия у нас, нямат смисъл. Нима националната сигурност и суверенитетът ни не са общо дело на всички българи? Затова хората се подписват под петицията ни и в читалищата, и в кварталните библиотеки, и направо на улицата.

- Дали структурите, с които си партнирате в Русия, знаят за инициативата? Истинският ми въпрос е дали в Русия забелязват какво мисли народът ни, и че има съществени разлики от "мисленето" и действията на правителството?
- Руският народ не може да изостави България, друг е въпросът колко и дали са активни държавните институции - и българските, и руските. Междудържавните ни отношения не са на това ниво, което общата ни история, общите ни корени предполагат. Вината обаче е двустранна - в началото на 90-те години Русия направо ни изостави, а по-късно - и ние нея. Може би България просто нямаше друг избор, когато Горбачов и Елцин ни загърбиха. Българските управници, почти всички след 10 ноември, запазват добри дипломатически отношения, но и в духовната, и в икономическата сфера нещата не отиват на добре. През последните 5-6 години има известно подобрение наистина, но е нужна много по-голяма мобилизация на цялото гражданско общество, не само на русофилите.
- Цяла България сме русофили, г-н Зулчев.
- Цяла България сме русофили, но русофоби ни управляват. Затова инициирахме създаването на своеобразен граждански алианс от организации, които изповядват нашето разбиране за отношенията ни с Русия - за да има по-широк обществен фронт, който да противостои на това, което определени политически кръгове в България, в много случаи - под външна диктовка, правят, за да ерозира православието, за да затруднят отношенията между страните ни. Това е цел, поставена още през 90-те години от външни фактори, а изпълнителите й са ни сънародници.
- Кои външни фактори, г-н Зулчев?
- Най-известният е организацията на Сорос, но има и много други централи - явни и не съвсем явни, задокеански - също. Хайде направо да си го кажем - в основата е ЦРУ.
- Чак дотам... Не сте ли премного мнителен?
- Не става дума въобще за мнителност. Хубаво е, че развиваме добри отношения със САЩ - нямаме друг избор, нали сме в НАТО, това са реалностите. Но да късаме връзките си с Русия! Непростимо е, те са ни завещани от историята!
- Добре де, но малка държава като нас има ли право на истински избор на външнополитическата си ориентация?
- Може би невинаги има право на избор, но не може и не бива да загърбва себе си, същността си. Възможно е да сме в съюз и с Русия, това е по-далечната цел в работата на движение "Русофили".
- В обръщението си към българската общественост уверявате, че въпросът за ПРО е от изключителна важност за националната ни сигурност, което е безспорно, и следва да бъде предмет на широко обществено и институционално обсъждане. Към коя институция ще се обърнете?
- Най-добре би било да предизвикаме референдум, но по закон нямаме право. Подписката ни обаче достатъчно ясно показва отношението на българите. Даже да звучи като клише - руснаците наистина са наши братя. А и нагласата в България е срещу американските бази, срещу ПРО, не е нужно да обсъждаме тази тема. Макар че социологическо изследване би могло да докаже това.
- Г-н Зулчев, една интрига - как работите със столичната кметица? Тя, трябва да го знаете, също е русофил.
- Нямаме никакви претенции към нея, с подкрепата й организирахме празненствата за 9 май - Деня на победата. Ние имаме нужда от всякаква държавна подкрепа за руския език, за литературата, за духовността, няма да набърквам политиката. Опитваме се да направим така, че в училищата да се изучава повече руски език, да подпомогнем методическото осигуряване. Има много сърцати учители, но я няма държавната подкрепа. Затова ще се обърнем и към просветния министър, и към министър-председателя. И смея да се надявам, че и неговото отношение ще е най-малкото нормално.
- Сериозно?
- Истинският българин по ген е русофил, друг е разговорът, дали си го признава или не съвсем и невинаги.
- Проявите за 65-годишнината от великата победа всъщност продължават, "Русофили" са начело на изявите. Какво по-важно още предстои?
- Успяхме да предоставим на организациите си филми на военна тематика. На 11 септември ще проведем традиционния си събор на "Копринка", който също ще е посветен на юбилея. А най-важното е, че ще предприемем стъпки да организираме по-засилено изучаване на руски език и в детските градини. Имаме методика, много кметове са готови да помагат. Всъщност, признавам си - във всичко срещаме подкрепа от почти всички кметове, независимо от политическия им цвят. И си признават - не може кметът да не е русофил, като "повереното му население" е с такава нагласа! А когато имаме изява в някоя извънстолична община, хората обикновено ни питат: "Защо чак сега идвате?"
- Има и други организации с насочеността на "Русофили", те също участват в подписката. Как работите с тях?
- Посоката, в която работим, е обща, затова и много неща ни обединяват. Имаме различия понякога само в подхода - едни слагат акцент върху мероприятията в София, като на "по-представителни изяви", другите, като нас, отиваме и в най-малките населени места. Допълваме се. Убеждението ми е, че по-активни са хората в по-малките селища. Скоро ще стигнем до всички тях!
- Това си обещание, г-н Зулчев, не го забравяйте. А в БСП накъде вървим, какво мисли по това "опитен номенклатурчик" като вас?
- Днес проблемът ни е да се съхраним като нация, като духовност. Защото, пак повтарям, много фактори и организации, с много пари отвън работят, за да ерозират държавата и народа ни. Защото им трябва територия, не народ. Нали "било трябвало" до 2025 г. да останем най-много 4 милиона българи, очевидно геополитически са ни определили точно такава "роля". А русофилството ще ни запази. Само ако сме близо до Русия - като духовност, като православна държава, може да намерим спасение.