Турция се "пече" на двоен огън

Няма спор, че България е малка страна, която си има своята славна военна история, сложна политическа съдба, изпъстрена с редица провали и предателства и от съседи, и от собствени политици, но e успяла да устои на превратностите в развитието си. Днес ситуацията у дома и при съседите определено не вещае безметежно спокойствие и надежда за бързо и трайно проспериране, а изисква мъдра балансирана политика и вътре, и навън. Дали успяваме да я приложим е друг въпрос. Прекалено много и чести станаха геополитическите промени, а на всичко отгоре вече сме свидетели и на прегрупиране на световните "велики сили". Именно те в множащите се кървави конфликти търсят и натискат за съюзници, за подкрепа и действия, често без да се съобразяват с националните интереси на малките страни. Захлаждането на отношенията между САЩ и Русия, в което Украйна има главна, но не единствена роля, показва, че това ще продължи дълго, а реакциите на ЕС във връзка с направените под натиск санкции срещу Путинова Москва са само симптоми на нова студена война, на ново блоково мислене и нови конфликти в близки и далечни региони.
Всичко това става на фона на настъплението на "Ислямска държава" и етнорелигиозните искри на Балканите, върху които се вижда и с просто око, че големите не са забравили да "кръстосват шпаги". На практика се оказва, че стремежите на САЩ и Русия, като част от БРИКС, за доказване на икономическо преимущество и водеща роля в световните събития не е само за разбиване/доказване на еднополюсния свят, а и за "конкуренция между ценностни ориентири и модели на развитие", както се изразява Лавров.
Дали се сменят епохите не е много ясно, но че "Ислямска държава" налага други, неприемливи за нас модели на държавно устройство, ценности и идеология във все по-близки нам земи, е неоспоримо и това би трябвало да е основателна причина да се замислим къде сме ние, каква да е нашата външна политика и как да устоим и този път на стремежите да ни въвлекат на една или друга страна в света на конфронтацията и дори хаоса. Независимо дали става въпрос за Близкия изток или Балканите като цяло. Без да забравяме съюзническите си задължения. Исторически погледнато, опитът би трябвало да ни покаже, че сме успявали само когато сме съхранявали добросъседските отношения, когато външната ни политика е била премерена, далновидно-стратегическа и без наливане от наша страна на "масло в огъня" при разпалени конфликти. Един вид внимателно да се следи ситуацията и при съседи, и в света, и да знаем не само своето място, но и интереси.
Моментът видно е сложен при някои наши съседи. Турция например се пече на двоен огън, води своя противоречива политика с цел печелене на време и издебване на подходящия момент, за да реализира начертаните си интереси. Особено ако те са били с амбиция за водеща роля в региона на Близкия изток и не само там. На връщане от Афганистан, където преди дни беше на официално посещение, президентът Ердоган заяви, че Турция "не е затворила вратите" и не вижда какво повече може да направи във връзка с натиска за участие в анти-ИДИЛ коалицията и да разреши участие на собствени и от Ирак кюрди, които да се включат в боевете за изгонване на "Ислямска държава" от Кобане, Сирия, където сирийските кюрди воюват със сетни сили. Отново постави условията за изграждане на зона, забранена за полети, за сигурност, за обучение и подкрепа на т.нар. умерена опозиция срещу Асад и най-вече за сваляне на самия президент Асад. Твърдо заяви, че това са условията, за да вземе Турция едва ли не пряко участие, но ден по-късно информационните агенции съобщиха за разрешението на Анкара кюрдски бойци от Ирак да преминат до обсадения Кобане. Е, Чавушоглу, външният министър, заяви, че не е използвана за целта турска територия. Натискът от страна на САЩ, както и масовите протести на собствените кюрди в Югоизточна Турция са причина за позната политика в стил "сутринта казвам това, а след обяд - друго". Независимо, че вече е в ход проектозакон за увеличаване на правомощията на силите за сигурност, когато граждани масово протестират, особено ако са с маски. А кюрдите протестират, масово и без значение от въведен вечерен час. Има десетки задържани и насилие от страна на полицията. Масовото обществено недоволство е неизбежно и това няма как да не се отрази на социалния мир и икономическия растеж на страната. Напротив, много публикувани официално данни доказват, че турската икономика е застрашена и се затруднява да осъществи предвиждания икономически растеж. Безредиците в кюрдските региони, а преди това в големите турски градове поради корупционните скандали, събитията по границата със Сирия, липсата на ползотворни връзки със стари приятели, но днес врагове, като Египет или Израел, са все основателни причини за безпокойство, в т.ч. и икономическо. Самият факт, че Турция не успя да измести Испания при гласуването за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, въпреки неуморното активно лобиране месеци наред, говори, че светът си дава сметка за настоящата политика на Анкара. За Турция гласуваха 60 държави при необходим минимум от 129 и общо 193 членки на ООН. Наложилото се повторно гласуване в съревнованието между Мадрид и Анкара явно е изнервило достатъчно управляващите в Турция, защото президентът Ердоган обяснява получените гласове като "направена маневра", защото предварително 140 държави са били обещали подкрепа. В интервю след Афганистан той посочва, че "ние не се притесняваме, че Испания е избрана, но ни интересуват онези, които се прегръщаха с испанския външен министър след избора, тъй като с тях имахме договореност, но те ни предадоха". В София такива неща не се коментират. Няма да му е лесно на президента Ердоган и във вътрешен план, защото информациите за растеж на нивото на безработица (над 10%) е едно от  доказателствата, че турската икономика ще изпитва все по-осезаеми трудности. След летните месеци производството е намаляло с около 2% в сравнение с отминалия период, младежката безработица е достигнала 20%, а 36% нямат никакви осигуровки. Имигрантите, главно сирийци, подбиват цената на работната сила и трудът поевтинява, докато за Турция проблем е и липсата на квалифицирана работна ръка, стар и нерешен въпрос. Икономическият растеж до момента се движеше от инвестициите и потреблението, всъщност от кредитирането и вътрешното потребление, не толкова от износ. Години наред турската държава стимулира растежа на икономиката с огромни капиталови инвестиции в инфраструктура. Анкара има и своята амбициозна програма за изграждане на ядрени реактори с цел страната да се превърне в нетен износител на еленергия. Има върху какво да се замислим в случая. Съобщава се, че за миналите 10 г. чуждестранните инвестиции в турската икономика са били повече от 110 млрд. долара. Повечето от тях са от страни, които имат излишни капитали и идентична религия. Влиянието в такива ситуации е неизбежно. Но на този етап при този голям наш съсед свети една червена лампа и тя сочи наличието на споменатите два огъня - Кюрдистан със стремежите за независимост или разрастването на "Ислямска държава". Етническите безредици, както и политическите рискове наистина са тиктакаща бомба и ако не се реши въпросът с Кобане, това може да доведе и до насилия вътре в Турция, както и до нов срив на турската лира, казват редица западни експерти. Интересно дали времето ще стигне на Анкара, за да докаже отново качествата на традиционно силната си дипломация. В ООН тази година не се получи.
Сега Анкара е решила наистина да стои като наблюдател на битката за Кобане, защото се надява това да нанесе смъртоносен удар върху кюрдската автономия, т.е. кюрдска независимост в Сирия, и да допринесе за мощен удар върху управлението на Асад в Дамаск. Едва след това Турция ще търси начин да се намеси срещу "Ислямска държава", за което я призовават от много страни. Не само че Анкара не се намеси, но и дълго не разрешаваше на Иракски Кюрдистан, по-скоро на кюрди от този регион, да участват в битката за Кобане. Ако кюрдите се справят в Ирак, а и в Сирия, с общия враг "Ислямска държава", те имат шанс да подпечатат документ за независимост, независимо че САЩ уверяват Турция, че те си остават приятели при установени отдавна условия. Кюрдският въпрос е дамоклев меч за Турция и ако кюрдите не отблъснат "Ислямска държава" от своите територии, това може да се превърне в кошмар за Анкара, ще отприщи нови вълнения и протести с непредвидим край. Да не говорим за възможността от действия на радикалните ислямистки групировки, които необезпокоявани преминаваха през турска територия или престояваха с негласно разрешение. Поне така твърдят западни медии и експосланици в Анкара. Но Турция няма как на този етап пряко да участва във военни действия на територията на Сирия. Не само защото Асад определя това за окупация и военна интервенция, а защото реакцията на Москва и партньори едва ли ще е положителна. Това го признава самият Ердоган. И докато САЩ бомбардират и по въздух снабдяват кюрдите около Кобане с оръжие, муниции и медикаменти, Ердоган твърди,че за Турция ИДИЛ е равна на ПКК, която е терористична организация. "Грешно е заедно с НАТО и САЩ да оказваме подкрепа на такава терористична организация", т.е. не можем да кажем "да" на призивите за подкрепа. Той избягва и пряк отговор на поставен въпрос да се използва базата Инджерлик, Турция, в акциите срещу джихадистите. "Не ни е ясно какво се иска от нас за Инджерлик и когато си го изясним, ще седнем и ще размислим. Ако видим, че е удачно, ще кажем "Да".
Така се защитават интереси и се поставят въпроси от рода защо никой не се интересува от факта, че "1/3 от Ирак замина, а ние харчим по 4 млрд. за бежанците".