ТЯ. За изложбата на Валентин Старчев - Старчето

Познавам Валентин Старчев от времето, когато той, като спринтьор на 400 метра, бе достигнал върховете на балкански шампион. Това бе в далечното шесто десетилетие на ХХ век. И тогава, и в следващите години, в които, смея да твърдя, ни свърза дълго приятелство, съм се учудвала на изтънченото му общуване с хората, на мярата, която излъчваше в обноските, т.е. на ръката разстояние - неговата примерена дистанция, отделяща го от тълпата. Този финес и деликатност се прояви по-късно дори и в начина, по който той се отнасяше към материала, придобиващ в ръцете му тази форма и стилистика, следвана последователно през годините, бележеща разпознаваемия негов стил. Така неслучайно изложбите му се превръщаха в културно събитие.
В настоящата изложба, година след миналогодишната, с която той отбеляза своя деветдесетгодишен юбилей, са включени седем нови пластики, посветени на Тя - Жената, създадена от Бога след четирите стихии: огън, земя, вода и въздух, т.е. на петата стихия, която съдържа всичките - Любовта. Тази, която се движи от нашата зависимост от ласка, приемане и зов за взаимност. Любовта сама за себе си. Любовта, родена от алхимията на необяснимото привличане, от ирационалността, от неяснотата, от забравата за себе си и освобождаване от всякакви зависимости и потъване в бездната на Нищото, в забравената чистота, което предполага съпричастност и висше себеотдаване, пълна загуба на собственото Аз.
Случайно ли е, че в настоящата изложба този и сега поразяващ с младежкия си вид и изтънченост наш приятел, получил странно защо прозвището Старчето, ни връща чрез познатото формоизграждане, деликатно изведен силует и деперсонализиране на своите пластики, към изконното състояние на любовта, загърбено днес, но може би не и забравено завинаги?!


Изложбата скулптура на Валентин Старчев "Тя" се открива на 16 септември от 18 до 20 ч. в присъствието на автора и на куратора проф. Аксиния Джурова в зала "Райко Алексиев" на Съюза на българските художници, научи ДУМА от домакините. Експозицията се реализира с подкрепата на Markovstudio Ltd.

Валентин Старчев е роден през 1935 г. в Стара Загора. През 1959 г. завършва Художествената академия, специалност "Скулптура", при проф. Марко Марков. Работи в областта на монументалната и кавалетната скулптура, монументално-декоративната скулптура, малка пластика, медалиерно изкуство - ордени и монети, и др.
Професионалната му биография е неразривно свързана с активна художествена практика и с дългогодишна преподавателска работа: от 1964 г. е преподавател, впоследствие - доцент и професор, а след това и ръководител на катедра в Университета по архитектура, строителство и геодезия, където под неговото ръководство поколения български архитекти получават професионална подготовка. 
Наред с академичната си дейност проф. Старчев има доказан обществен принос към художествения живот: в периода 1979-1985 г. е секретар на СБХ, а през 1985-1989 г. е заместник-председател. Заеманите от него длъжности го поставят сред ключовите фигури, пряко участвали в управлението и публичното представяне на българското изобразително изкуство в този сложен исторически контекст.
Валентин Старчев е организирал самостоятелни изложби в България (София, Стара Загора, Созопол, Ловеч, Пловдив), Австрия (Виена), Дания (Копенхаген), Франция (Париж), Япония, Латвия. Участвал е в общи художествени изложби и в представителни колективни изложби на българското изкуство в Австрия, Индия, Италия, Полша, Сирия, СССР, Унгария, Франция, ФРГ (Западна Германия), Холандия, Чехия и др.
Негови скулптурни творби се намират в колекциите на Музея Миделхайм, Антверпен - Белгия, Музея "Лудвиг", град Аахен - Германия, Колекция "Арт център Юго Вутен" - Белгия, Фондация "Арт диалог" - Франция, Националната галерия, частни колекции в България, Италия, САЩ, Нидерландия, Белгия, Япония и др. Негови творби са подарени на папа Йоан Павел II, Хуан Карлос, Херберт фон Караян и др. В колектив Старчев е автор на монетата "Св. Климент Охридски" и на ордените "Стара планина" и "13 века България".
Валентин Старчев е носител на значими държавни отличия: удостоен е със званието "Народен художник" през 1986 г. и с орден "Народна република България" - втора степен, през 1985 г.
Сред неговите монументални произведения са: "1300 години България" в София, "На загиналите поети в България" в София, Паметник на съпротивата в Бургас, "Братска могила на падналите за свобода" в Плевен и Стара Загора, Паметник на 14-те изгорели войници в София, Паметник на Пенчо Славейков (бюст) в Брунате, Италия, Паметник на Капитан Петко Войвода (бюст) на Алеята на Гарибалдийците в Рим, Паметник на Митрополит Методи Кусев и Паметник на Капитан Петко Войвода в Стара Загора, Паметник на Капитан Петко Войвода в Киев, Украйна, Паметник на Йордан Йовков (бюст) в София, Паметник на Антим I (бюст) в Одрин и в София, Паметник на Васил Левски (бюст) и Паметник на Христо Ботев (бюст) в Цариброд (Димитровград), Сърбия, Монументална пластика "Гълъби" (ЕКСПО’70) в Осака, Япония, и редица други.