17 Юни 2024понеделник23:51 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Убийствени критики събира стратегията на Кунева за научните изследвания

Учените: По-лош документ досега не е имало, той елиминира науката и ще я доубие

/ брой: 156

автор:Велиана Христова

visibility 2730

На 2 юли изтече срокът, в който МОН събираше мнения по проекта за промени в Националната стратегия за научни изследвания. Както винаги, тези мнения са публично неизвестни и т.нар. обществено обсъждане служи по-скоро за параван, зад който министерството прокарва каквото си е решило. Ако обаче проектът стигне до парламента, коментарите по него ще станат видими, понеже там становищата се публикуват задължително. 
Все пак ДУМА се поинтересува какво мислят специалистите и учените за промените в стратегията, която уж определя развитието на сектора до 2025 г.? Оказа се, че научните съвети на всички институти в БАН, както и Събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК) са обсъдили проекта и, меко казано,

го разбиват на пух и прах

Становищата на учените, с които ДУМА разполага, може да се обобщят така: документът е много по-лош от самата Стратегия, която бе приета в НС през юли 2011 г. Той е по-лош дори от варианта за изменение, който бе внесен в НС в края на октомври 2014 г. при служебната министърка Румяна Коларова, но след това новият министър Тодор Танев го оттегли.     
Най-общо, учените определят проекта "Кунева" като неадекватен и подменящ смисъла на Стратегията - досега тя се отнасяше за науката, сега е насочена към бизнеса и е просто препис на  Иновационната стратегия за интелигентна специализация на икономическото министерство. Целева група на проекта са не научните организации, университетите и учените, а бизнесмените, констатират учените. Освен това в документа на МОН ИСИС е гарнирана с витиевати формулировки и празни благопожелания, които нямат общо нито с българския език, нито с реалностите в България и очевидно са дословно преписани от брюкселски документи.
По думите на участници в заседанието на САЧК академиците от всички научни отделения са изразили силно критична и отрицателна оценка за проекта. Те предупреждават, че механично са пренесени брюкселски чиновнически формулировки; че науката е нелепо приравнена към бизнеса и иновациите; трудът на учените е недооценен; съществуващите научни центрове с тяхното финансиране, кадри и бази са пренебрегнати, а е замислено да се вложат стотици милиони за паралелното създаване на дублиращи ги нови научни центрове.  
Становищата на научните съвети в академичните институти са също остро критични, което не е изненада. На 7 юни т.г. ДУМА публикува анализ на проекта на МОН, в който установи безпрецедентно разминаване между трите части, от които той се състои. За едни и същи неща са записани напълно различни данни и намерения, пълно е с конкретни неверни, хаотични, разнопосочни, противоречащи едни на други и неадекватни констатации и мерки. В научните съвети при задълбоченото обсъждане на проекта в детайли са установени още много недостатъци. 
Категоричните възражения на учените по проекта може да бъдат обединени в няколко тематични групи. Първата е, че 

науката се подменя с бизнес намерения

В стратегията липсва каквато и да било визия за развитие на самата наука, особено на хуманитарните и обществените науки и на фундаменталните научни изследвания, без които няма приложни резултати, нито иновации. Основен недостатък е, че са омешани в едно научните изследвания, иновациите и развойната дейност, а това са различни дейности. Как е възможно да се пише стратегия за наука, а в нея да няма и дума кои са водещите научни центрове в България, недоумяват учените. В целия документ не става ясно как ще се финансират институционално и ще се финансират ли изобщо научните институти и университетската наука, които бавно загиват - физически и морално, подложени съзнателно от години на трайно недофинансиране.
Във всички институти на БАН са забелязали един нелеп текст в проекта: "С някои изключения БАН не разполага със съвременни лаборатории за научноизследователска и експериментална развойна дейности, което е сериозна спънка за внедряването на научните продукти в икономиката и за създаването на нови производства". Това не само не отразява реалността, но е и в противоречие с написаното в други страници на проекта - че закупеното и пуснато в действие модернизирано оборудване укрепва капацитета и потенциала на институтите на БАН. Именно академията е водеща и по научна продукция (над 60%), и в печеленето на проекти в европейските и международните програми. Дали всичко това не се прави с цел да се омаловажат водещите научни звена у нас - БАН, ССА и 5-6 университета, и да се намали още финансирането им, за да се оправдае замисленото създаване на съвсем нови и дублиращи ги научни центрове? За сегашната наука не са разписани конкретни пари, но за строителството на нови центрове се предвиждат стотици милиони левове...
В проекта няма и дума за основния проблем в науката - срамното заплащане на научния труд у нас, което праща младите учени директно към Терминал 2. На този фон в проекта са записани фантазми от типа, че ще докараме тук научни светила от света за по 5 години, ще задържаме младите учени с "нови схеми" и "конкурентни нива на заплатите", като за въпросните схеми са записани едва... 5 млн. лв. за 9 години до 2025-а (!). Преди няколко дни и Сметната палата в одитен доклад за мижавото българско участие в европейската научна програма констатира, че за лошото представяне на страната като иноватор голяма вина има неадекватната държавна политика. И изрично настоя за увеличаване на абсурдно ниските заплати на учените, които са изравнени с тези на чистачките. Какво да се лъжем, ако това не бъде поправено, за никаква наука и наукоемка икономика не можем да говорим, нито за проекти, нито за млади кадри, нито за каквото и да било.
Втори тематичен кръг в становищата са констатациите за

тотално разминаване между данни, финансови числа и намерения

в трите части, от които се състои проектът. Тези три части една с една не се връзват и дори вътре във всяка от тях има противоречия. Така че от проекта не се разбира какви са всъщност намеренията. Не знам с какви очи МОН предлага на учените документ, в който първо гръмко пише, че за изследвания у нас до 2025 г. ще се дадат 1,5 млрд. лв., а после от таблицата с конкретното разпределение на средствата се вижда, че всъщност ще бъдат дадени наполовина по-малко - около 764 млн. лв. И това - общо за 9 години до 2025 г.! 
България е поела ангажимент до 2020 г. да инвестира 1,5% от БВП за наука и развойна дейност (НИРД), но е още далеч от изпълнението му. Според приетата през 2011 г. стратегия за наука всяка година парите трябваше да растат с 0,1% от БВП, което изобщо не стана, напротив - правителствата на ГЕРБ орязаха парите за наука. Сега в проекта пише, че средствата ще растат с 11% годишно, но такива пари не се виждат в конкретното разпределение по индикатори, сред които виждаме множество дейности, които нямат нищо общо нито с науката, нито с евентуална стратегия за науката. 
В проекта пише, че разходите ни за наука и развой през 2025 г. ще станат 2%. А в ЕС в момента средната квота за наука е 2,01% и България е последна по инвестиции в сектора. Ако след 9 години достигнем сегашния среден процент на ЕС, това значи, че

МОН трайно абонира България за последното място

в ЕС, който още за 2020 г. залага средно 3% от БВП, изумени са изследователите. Отгоре на всичко в тази сума са включени и около 500 млн. лв., очаквани по новата оперативна програма за наука и образование! С една дума - това, което държавата сега дава за наука, ще бъде намалено драстично в следващите години. Що за стратегия е това?  
В третата част на проекта, в посочената там индикативна таблица, в която са конкретните финансови детайли, се вижда, че ръст в националното финансиран за наука не само няма, но то се и намалява! Кашата е пълна, отбелязват учените. Отпаднало е от текста на досегашната стратегия и изискването за наука да се инвестират 15% от всички еврофондове, което ни беше препоръчано навремето от Еврокомисията. За научния фонд пък на фона на дитирамби за проектното финансиране се предвиждат едва 26 млн. лв. - 6 пъти по-малко от необходимия абсолютен минимум. И как точно Кунева предвижда от научната приложна програма на ЕС "Хоризонт 2020" да се печелят 28 млн. евро, като Сметната палата черно на бяло показа, че за две години от нея учените ни са взели общо 13 млн. евро, макар че са кандидатствали за 384 млн. евро, като причината се корени и в мудността, липсата на капацитет и некомпетентността в министерските администрации!
Трети кръг проблеми е свързан с

участието на бизнеса във финансирането на науката

На една от страниците в проекта се казва, че бизнесът съществено е увеличил инвестициите за наука и сега дава два пъти повече от държавата (!) и изнася повече високотехнологични продукти. На друга страница пише обратното - че делът на високотехнологичните продукти в общия износ на България е спаднал и по иновационен индекс сме последни в ЕС! Пише, че малките и средни предприятия имат ниска иновационна активност (само 0,4% от тях са кандидатствали с проекти в Иновационния фонд на икономическото министерство), а големи предприятия със собствени иновационни програми нямаме. Как при това положение се чака от частния бизнес да увеличи парите, които дава за изследвания, до 1,05% от БВП? Особено като се има предвид, че стратегията не предвижда стимули за това, нито необходими законодателни промени за въвеждане примерно на данъчни преференции. Освен това, отбелязват учените, липсва изобщо анализ какви са резултатите от тъй прокламираните частни инвестиции за наука, които май са съсредоточени в тесен обхват дейности (главно транслационни и клинични изследвания), чийто принос за НИРД сектора и за икономиката остава неясен. И къде е изобщо този промишлен бизнес сектор, който наистина внедрява наука, а не компютри за правене на компоти, като мазно пропагандираният уж ръст на икономиката ни се дължи на еврофондовете, не на индустриални производства?  
 А всъщност, питат учените,

кой е автор на проекта? Дълбока тайна

Историята да не се окаже подобна на тази със Стратегията за привличане на чуждестранни инвеститори на Българската агенция за инвестиции, за която преди дни се разбра, че е писана за 11 дни от една фирма с трима души, на които са платени "за разработката" 147 хил. лв.? Това е трагедията у нас: пишат се или се преписват обилно едни възвишени бла-бла стратегии, чиято неадекватност и фантасмагоричност ги прави малоумни, някой лапа едни пари, а накрая остават рога и копита.
Според добре осведомени източници основен автор на проекта "Кунева" е чиновничката от постоянното българско представителство в Брюксел Карина Ангелиева.   

Послепис 
Предложеният от МОН проект е непоправяем, той просто е сбъркан и като философия, и като конкретика. Той трябва да бъде спрян, защото ще разбие окончателно българската научно-иновационна система, коментират учените. Двата кабинета на ГЕРБ не си дадоха труда да увеличат процента от БВП за наука, намалиха го. Покрай купищата министерски умствени "проблясъци", новоизмислени съвети и стратегии за наука, в управлението й царят кадруване и хаос, а наистина реални мерки за връзката й с бизнеса вместо красиво нарисувани измислици, никой не смята да предприема.
Но на министър Кунева изобщо не й пука. В деня, в който Сметната палата излезе с убийствения извод, че управленският капацитет на МОН е под всякаква критика, Кунева пусна следното гордо съобщение: "Съгласно приетия План за действие към Национална стратегия за развитие на научни изследвания, МОН ще предприеме мерки за преодоляване на констатираните дефицити и действия за създаване на подходящи условия за насърчаване на активността и за повишаване на приноса на българските учени и изследователи за постигане целите на "Хоризонт 2020".
 Г-жо Кунева, приет План за действие към стратегията няма. Има нефелен проект. И второ - има ли сила, която да спре управленската некомпетентност, бодро възседнала многострадалната ни наука? Защото политическият елит е на път да съсипе поредния сектор в България - науката. И то вече нищо не остана. 

Над 115 млн. лв. загуби заради тръбите на парното в София

автор:Дума

visibility 365

/ брой: 112

Лошо време и изгубен багаж - проблем № 1 за туристите

автор:Дума

visibility 411

/ брой: 112

Шести блок пак спря за авариен ремонт

автор:Дума

visibility 378

/ брой: 112

EИБ ще ни консултира за новите ПАВЕЦ

автор:Дума

visibility 333

/ брой: 112

Путин не изключи преговори с Киев

автор:Дума

visibility 386

/ брой: 112

250 000 срещу крайната десница във Франция

автор:Дума

visibility 390

/ брой: 112

Консерваторите се сриват на Острова

автор:Дума

visibility 390

/ брой: 112

Накратко

автор:Дума

visibility 330

/ брой: 112

Добро начало

автор:Александър Симов

visibility 421

/ брой: 112

Триумфът на етническата партия: защо и как се случи?

автор:Велизар Енчев

visibility 606

/ брой: 112

Преврат в БСП няма

visibility 333

/ брой: 112

Датата - 17.06.2024 г.

автор:Дума

visibility 335

/ брой: 112

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ