Учи, за да не работиш

Моята трагедия е там, че цял живот съм бил послушен и изпълнителен. Още от малък мама и тате непрекъснато ми повтаряха: “Учи, синко, учи, моето момче! Учи, за да не работиш!”
“Учи, за да не работиш!” - това беше максима, родена от лошия капитализъм и възприета от неговия наследник - лошия социализъм.
И аз учех! Майко мила, как учех! На десет години знаех наизуст “Изворът на Белоногата”, а на дванайсет - логаритмичната таблица. Също наизуст! И сега да ме питате колко е корен квадратен от триста осемдесет и шест - веднага ще ви кажа!
Питайте, де! Що не питате? Щото изобщо не знаете какво е това “корен квадратен”! А аз знам! Защото учех! А мама и тате ме поощряваха: “Учи, синко, за да не работиш!” И аз учех! Послушно момче бях. Не като сегашните - обеца на носа, вилица в ухото, спринцовка в задния джоб!
Завърших осми клас, завърших гимназия... После кандидатствах в университета, влязох... И продължих да уча! Другите колеги - купони, мацки, водка... Водката още беше по лев седемдесет и три... При това - бутилката! При това - руска! Аз - не! Мацка не поглеждам, водка не близвам! Уча от сутрин до вечер!
Завърших, дипломирах се...
А мама и тате не мирясват: “Учи! Още учи! Учи, за да не работиш!”
И аз нали съм си послушен - ха една следдипломна квалификация, ха още една, я и една аспирантура! Учих, учих, учих!
И сега... Сега наистина не работя!
Хората с основно образование фирми развъртяха! Двойкарите политици станаха! Кварталните хулиганчета карат мерцедеси!
А аз не работя! Безработен съм. Ходя без лев... Какво ти без лев, без стотинка в джоба ходя! Уча се...
Уча се да преживявам. Или да оцелявам - все тая!