Учителите работят по 20 часа седмично над нормата заради бумащина

Учителите в България прекарват средно по 20 часа седмично над нормата на работа, за да могат да се справят с огромного административно натоварване в образователните институции. Това сочи анкета на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". От синдиката предлагат 17 мерки за намаляване на бумащината и административното бреме над педагозите, съобщава Дарик.
Учителите, участници в анкетата, са признали, че тяхната работна седмица достига до 59 часа, при максимална норма по Кодекса на труда от 40 часа. Средната продължителност на учителската седмица е 49 часа и се е повишила с час за последните две години. Административната работа, без пряка връзка с учебната дейност, е в размер на 15 часа и за този период също се е повишила с 3 часа.
В позицията на синдиката се казва, че 60% от
анкетираните учители декларират, че са били задържани в училище и детската градина със заповед на директора, без да им е възложена конкретна дейност.
Според учителите МОН оказва засилен натиск върху регионалните управления по образованието и директорите на образователните институции, за да могат да се осъществят хилядите административни дейности със спорен образователен ефект.
Синдикатът "Образование" е обобщил предложенията на учителите от страната, които отправя като наложителни към МОН за "борба с бумащината". Първото от тях е за бързо въвеждане на административна и методическа дигитализация във всички възможни процеси и дейности на образователната система. Друго искане е за въвеждането на електронна документация, която да бъде единствено легитимна, като гратисният период на паралелното водене на писмена и електронна форма да се лимитира на една година.
Настоява се докладите и справките, свързани с учениците в риск, за талантливите ученици и изоставащите ученици, да се премахнат като безсмислени. От синдиката искат да се намали документацията и да се оптимизира организацията на ученически пътувания, екскурзии и излизания извън двора на училището с учебна цел (сега образователната институция изготвя 10 документа и това отнема 10 дни интензивна работа).
Настоява се да се премахнат или намалят задължителните доклади, които класните ръководители и учителите по отделните учебни предмети трябва да пишат в началото на учебната година, в края на всеки учебен срок и на учебната година. Друго искане е да се премахне документацията при допълнителната работа с ученици през лятото, а годишните тематични разпределения да бъдат само в електронен вариант. Анкетите за училищен тормоз да се правят от психолога или педагогическия съветник, а процедурите за наказания на учениците да се облекчат.
В графици да се вписват само класните работи, а не всички писмени работи (контролни), които още при първия неучебен ден (независимо от причината) вече не са актуални. Контролните работи да са след съгласуване със самите ученици, за да се избегне струпването на писмени работи, предлагат от синдиката.
От него искат също отмяна на Наредбата за приобщаващо образование на МОН, както и да има промени в наредбите (8, 10, 11 и 12) за документите в училищното образование, за организацията на дейностите в него, за оценяване на резултатите на учениците и за статута и професионалното развитие на учителите.
Българските ученици са големият губещ от излишната административна работа, защото "бумащината" краде от времето за работа с тях, води до досада и умора и е предпоставка за по-ниско качество на образователния процес, се казва още в позицията на синдиката.
"Бумащината", освен че отблъсква от системата младите учители, натоварва и ощетява и действащите над 90 000 учители с дейности, които не са заплатени. Според анкетата на Синдиката "Образование", учителят работи близо 20 часа седмично над установеното му работно време, като тези дейности не се заплащат от МОН, коментират още от учителския синдикат. И настояват да се назначат нови 20 000 подпомагащи специалисти за административни дейности в образователните институции.
Решението за вариантите е на МОН, а ние трезво можем да припомним, че българският учител си остава най-беден в Европа. И ако началната заплата на млад учител ще стане 920 лева от 1 януари 2019 г., то в момента има оферти за млад касиер със средно образование в супермаркети от 1260 лева, заявяват от синдиката "Образование", с председател Юлиян Петров.