Ултимативни наредби

И другата седмица ГЕРБ и РБ ще се опитат да съберат дотатъчно подписи за изменения в Конституцията, защото все още не могат да покрият минимума, стана ясно вчера. Те се заканиха да търсят подкрепа дори и от БСП. Ако конституционните изменения не бъдат приети, това ще е знак, че цялата опозиция в парламента е национално безотговорна, промърмори Радан Кънев. Сетиха се реформаторите, че всички политици трябва да съюзяват усилия в коването на закони. Уви, прозряха го само защото се оказа, че собствените им сили не стигат за грандиозните им планове. Всезнайният и назидателен тон на Кънев и компания отново цъфна наяве. Трябваше да помислят докъде ще им стигнат силиците, преди да се напъват да променят Конституцията в опит да бетонират посредственото си властване. И да се запитат самите те кога са били национално отговорни.
Промените в Конституцията следва да са взети след обстоен дебат, който да отчете експертното и общественото мнение. Такава дискусия обаче нямаше. Преди представянето на всеки законопроект партийците се затварят по групички, а после се плюят отборно, без да изслушват аргументите си.
Управляващите не успяха да убедят мнозинството, че законопроектът им си струва усилията. Дори оставиха впечатлението, че самите те нямат единна позиция. Ако опозицията пък е национално отговорна, трябва да скръцне със зъби и да каже - промени може би, но само след дебат и гаранции за резултати. Защото опитното поле, наречено българско законодателство, се оказа едно от най-зле поддържаните и най-експерименталните. Решенията, взимани на инат, на тъмно и без дискусия, са жалки и смешни, но и съсипващи.
Няма смисъл от ултимативни наредби кой какво да прави. Целта е да се направи работещ закон, а не да се променя сегашният, защото някой е решил да се прави на гениален законотворец. С малцината си депутати.