13 Април 2021вторник20:49 ч.

Лешек Хенсел:

Умеем да използваме европейските средства

Ролята и значението на Полша в Европа се покачват не само заради броя на нейното население, казва извънредният и пълномощен посланик на страната у нас

/ брой: 165

автор:Калина Йотова

visibility 1504

ЛЕШЕК ХЕНСЕЛ е роден през 1953 г. в Познан. Завършил е унгарска филология във Варшавския университет и е доктор по хуманните науки. Дипломат и учен с голям опит за региона на Централна и Източна Европа. Автор е на книги и десетки ценни научни статии и рецензии на централноевропейска тематика. Идва у нас през ноември м.г. Преди това е трупал опит като посланик на Полша в Босна и Херцеговина и съветник в посолствата в Любляна и Будапеща.

"Вече е време да бъде изработен нов модел за икономически растеж"

- Вашият колега - Н.Пр. посланик Юдит Ланг, каза, че Унгария започна председателството си с тежко наследство. Как започва Полша?
- За нито едно председателство през последните 2-3 години не може да се каже, че е било лесно. Всяка държава подготвя своя програма, а след това се сблъсква с трудностите на актуалната ситуация. Последното такова изпитание е икономическата криза. В подобни ситуации изпъкват различни напрежения и проблеми, късат се най-слабите звена, нарушава се досегашният ред. Поемаме председателството в момент, в който кризисните огнища продължават да горят. Проблем представлява не само помощта, която трябва да бъде оказана на държавите в нужда, но също така довеждането до приемане на понякога твърде болезнени мерки от обществата на тези страни. Полша преживя нещо подобно в началото на промените на политическата система. Мисля, че и на България тази ситуация не е чужда, като вземем предвид, че в края на 90-те години получи помощ в размер на 100 хил. т пшеница от Полша. Предизвикателство за нас ще бъде и развитието на ситуацията в Северна Африка.
Освен това, въпреки че не сме в еврозоната, нейните проблеми не са ни безразлични. Това беше причината да влезем в пакта "Евро плюс" и това ще бъде причината да обръщаме особено внимание на всички въпроси, свързани с европространството. Изброените аспекти създават една доста сложна ситуация, в която влизаме в момент, в който реформите, въведени от Лисабонския договор, все още са в процес на реализиране.
- Кои са най-важните цели за проевропейски настроената Полша?
- Нашата основна цел е да поведем ЕС по пътя на бързото икономическо развитие. За тази цел искаме да използваме по-ефективно потенциала, който крие в себе си интеграцията. Според нас вече е време да бъде изработен нов модел за икономически растеж, който да се базира на по-добро сътрудничество в рамките на общността и да цели повишаване на глобалната конкурентоспособност на Европа.
Не можем да се съсредоточим единствено върху подобряването на публичните финанси и свиването на бюджетния дефицит. Искаме новият бюджет на ЕС за периода след 2013 г., за който сега започваме официални дебати, да бъде адекватна реакция на финансовата криза. Искаме Кохезионната политика да остане главната политика на общността, както и реформираната Обща селскостопанска политика да получи мястото, което заслужава. В сътрудничество с останалите държави-членки ще се стремим да изградим силна, единна и интелигентна външна енергийна политика на общността.
- Конюнктурата позволява на източноевропейските работници да намират лесно работа на западноевропейския пазар на труда. Въпреки че не влизат в конкуренция с местното активно население, настоятелно се говори за вълни от евтина работна ръка. Как виждате перспективата в това отношение?
- От времето на "полския водопроводчик", т.е от периода точно преди влизането на нашата държава в ЕС, отношението към поляците, работещи извън границите на своята държава, се промени изключително много. Според социологическите изследвания над 50% от гражданите на Германия признават, че не биха имали нищо против да имат поляк за шеф. Над 60% от немците биха приели без проблем поляк да бъде техен съсед. Във Франция този резултат е още по-висок и достига 70%. Поляци работят в т.нар. "даунтаун" на Лондон, т.е сред най-големия елит. Полша започна да бъде възприемана като държава с високо образована работна сила, която не се страхува от предизвикателства и умее да се справя със  задачите по оригинален начин. В резултат на това образът на поляка зад граница много се променя. Вече не е рядкост да срещнеш поляк, който е един от шефовете на огромна корпорация, чийто бизнес е с глобален мащаб.
Струва си да бъде отбелязано, че ежегодно от полските висши училища излиза 50 000-на армия програмисти. Често вместо поляците да търсят по-добро бъдеще зад граница фирмите за наемане на служители идват "на лов" в Полша. Друг показателен пример е, че в Германия, по повод идващото окончателно премахване на съществуващите на пазара на труда ограничения за поляците бяха публикувани специални наръчници за намиране на полски служители.
- Смятате ли, че България скоро ще бъде в Шенген?
- Въпросът за присъединяването на България към Шенген е все още на дневен ред. Проблемът за членство в Шенген е чисто технически, но някои държави от европейското семейство го политизираха. Полша вече многократно е изразявала своята подкрепа към българската кандидатура. Този въпрос беше обсъден включително по време на посещението на премиера Бойко Борисов в Полша през май т.г. Полският премиер Доналд Туск за пореден път изрази пълна подкрепа за увенчаване с успех на усилията на България за влизане в Шенген. По време на нашето председателство ще инициираме диалог с опонентите на разширяването на зоната. В бъдеще Полша със сигурност ще продължи да подкрепя България по пътя към нейната цел да стане част от пространството Шенген.
- През 2009 г. Полша стана отличник по усвояване на еврофондовете. Страната ви е добър пример с дисциплинирана бюджетна политика и сериозни позиции по важни общоевропейски въпроси. Какво можем да научим от полския опит?
- Истина е, че умеем да използваме европейските средства много добре. Показателен за това е фактът, че успяхме да усвоим над 106% от средствата, предвидени за първите години от членството ни в ЕС, т.е. за периода 2004-2007 г. (Тази разлика, разбира се, идва от промяната във валутните курсове). Имаме доста ефективна и добре подготвена администрация. По добър начин функционират също структурите на местното самоуправление, а идеята около 1/4 от европейските средства да бъдат абсорбирани чрез регионални оперативни програми се оказа много успешна.
Фактът, че корупцията в Полша е на сравнително ниско ниво, също е от значение. Това е резултат на решителната борба с тази напаст. Част от заслугата е на медиите, които безмилостно разгласяват най-различни афери, както и на неправителствените организации, които наблюдават ситуацията в държавата. Все по-добре функционира апаратът за борба с корупцията - през 2006 г. беше създаден специален орган, който се занимава с преследване на корупцията по най-високите нива на властта и в структурите на местната администрация. В резултат на всичко това присъди за корупция получават представители на високите етажи на властта, както и важни публични личности. Ефектът на изброените инициативи е, че публичните средства, включително европейските фондове, не се пропиляват, а се изразходват по смислен начин. В резултат на това нивото на обществено одобрение на членството в ЕС достига 83%, което е един от най-високите резултати сред държавите-членки. Може да звучи малко патетично, но наистина много поляци си възвърнаха усещането, че живеят в нормална, демократична страна; че се развиват в държавата, която най-после са си възвърнали и за която си струва да се грижат. Осъзнаваме все по-добре, че ролята и значението на Полша в Европа се покачват и то не само заради броя на нейното население.
- "Европа на няколко скорости" се разкрива и в отношенията с Русия. От какво се нуждаят отношенията на Полша с Русия?
- Може би е малко преувеличено да се говори за някакво посредничество на Варшава при подобряване на отношенията с Русия. Факт е обаче, че ролята на Полша в диалога между НАТО и Русия е доста съществена. Без съмнение трайното настаняване на Полша в съюза на демократичните държави повдигна нейния ранг, включително като партньор в отношенията с Русия. Тази по-силна позиция на нашата държава може да улесни процеса на договаряне, както и практическото сътрудничество между Москва и НАТО. Сравнително скоро генералният секретар на алианса Андерс Фог Расмусен говори за това във Варшава. През последните години наистина предприехме важни крачки с цел поправяне на отношенията с Русия. След изминалия период на осезаемо охлаждане лидерите на двете държави отново започнаха да се срещат. Функционира специална двустранна комисия, която се занимава с изясняване на трудните въпроси от историята на нашите отношения, а взаимните предразсъдъци и стереотипи биват постепенно преодолявани. Стъпка по стъпка преодоляваме препятствията, наслоени през годините на студената война и разделението на Европа на два военни блока.
- Източните страни очакват Полша да прояви "естествена симпатия" към тях. Освен чрез новата програма "Източно партньорство" на Вишеградската четворка как Варшава ще подкрепя развитието и сътрудничеството с Украйна, Беларус. Азербайджан, Армения, Грузия, Молдова?
- Вишеградската четворка, която има много успехи в своята история, силно подкрепи програмата "Източно партньорство". Въпреки че беше създадена по инициатива на Полша и Швеция, тази регионална програма зае важна позиция в Брюксел и мнението на нейните представители не остана пренебрегнато. "Източно партньорство" е изключително амбициозен проект. По време на чешкото председателство то прие статута на програма на ЕС. Партньорството предлага конкретни форми за политическа и икономическа интеграция с ЕС: довеждане до политическо асоцииране, създаване на зона за свободна търговия, либерализиране на визовия режим, както и задълбочаване на сътрудничеството в областта на енергийната сигурност. Според Полша този проект представлява интерес не само за държавите от региона, но и за цялата общност.
Със сигурност важен импулс за по-нататъшното развитие на "Източно партньорство" ще бъде септемврийската среща на държавните глави и шефовете на правителствата на всички държави-членки и партньори. Срещата на "Източно партньорство", която ще се проведе във Варшава, ще определи целите на бъдещото сътрудничество между ЕС и нейните източни съседки. Планирането на конкретни действия ще бъде възможно благодарение на многото срещи на ниво министри, включително на външните работи, които ще бъдат организирани по време на полското председателство.

Байдън предложи на Путин среща в трета държава

автор:Дума

visibility 10

Възходът на Остап Бендер

автор:Велиана Христова

visibility 563

/ брой: 71

С обич за сънародниците ни в чужбина

visibility 271

/ брой: 71

Тотю Бакалов на 94 години!

автор:Дума

visibility 346

/ брой: 71

Датата

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 71

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ