Управляват ни с кожата си

Склонни сме да приемем, че по върховете на властта се подвизават ерудирани специалисти, които взимат решения въз основа на сериозна мисловна дейност. Правим го, не защото сме добрички или наивни, а тъй като сме наясно, че ако това аксиоматично за всяко управление условие не се спазва, в страната ще настане хаос. Оказа се обаче, че съвсем не е така. Премиерът обяснил пред партията си, че ГЕРБ отново трябва да се извърти, този път по въпроса за току-що отпадналите преференции и за твърдо заявеното нежелание на управляващите да се избере нова Централна избирателна комисия. Но не, това не се е случило в резултат на задълбочен анализ, нито пък заради напускането на парламента от страна на БСП, а тъй като Борисов почувствал с... кожата си, че нещо не е наред.

И самодиви в бяла премяна ще вържат с билки раната на виновника, та да е готов за нови скандали, ще пръснат с вода студена подсказалия изхода от глупавата ситуация, за да е все така бодър на поста си, и ще целунат в уста бърже заповядалия завоя на 180 градуса. А той ще ги гледа - мили, засмени. Една ще излезе с хвалебствена статия за шефа на правната комисия, и то в разгара на най-големите му гафове. Друга ще възкликне колко е важно всяка парламентарна група да си има по един Георги Марков и не, не за да им отваря очите - в ГЕРБ било пълно с недоволни, а за да каже на висок глас онова, което никой друг не посмял да изрази публично. На трета ще й се привиди едва ли не гениалност в баналните вече извъртания на премиера - толкова рядко било качеството му да се самокоригира не само в движение, но и без всякакво притеснение или свян.

И на никоя от самодивите няма и през ум да й мине да напише, че управлението на държавата не бива да зависи от реакциите на нечия кожа, дори и на най-височайшата. Да припомни, че 10 часа в правната комисия и 16 часа в пленарната зала БСП заставаше с аргументи срещу замислените промени в изборните правила, но нямаше кой да чуе. Да отбележи рядко срещания факт, че не само лявата, но и дясната опозиция е срещу орязването на демократичните права. Да се възмути от думите на премиера, че било нахалство БСП да поставя въпроса за смяната на ЦИК, защото тъкмо нейното мнозинство я е избрало преди пет години.

Но какво значение има кой, кога, какъв орган е избрал? След като изтече срокът, ЦИК трябва да бъде сменена, та дори да е златна. Иначе мандатността се обезсмисля. Иначе се действа по целесъобразност, а не по законосъобразност. Целите на различните политически субекти са различни, само законът е общ за всички. И когато мнозинството го нарушава в името на своите цели, това е произвол.

Впрочем сегашната власт нехае за мандатността не само на ЦИК. В някои от  регулаторите работят членове с изтекли преди две и дори три години мандати. За други парламентът забави ротацията с година и половина-две. С услужлива промяна в закона бе насърчено оставането на предишния генерален директор на БНТ на поста цяла година след изтичане на мандата. На 26 май предстоят избори за Европарламент, а на 29 май изтича мандатът на генералния директор на БНР. И самодивите сигурно ще плеснат с ръце колко лошо ще стане, ако тъкмо в този момент бъде сменен шефът на общественото радио. Ако премиерът си замълчи, на публиката ще бъде внушавано, че и този мандат трябва да бъде удължен.

Така е в държавата, в която кожата е над закона. В която ключови решения зависят не от правилата, а от епидермалните усещания. И в която властта може да бъде сменена, едва когато и избирателят почувства с всяка своя пора, че й е време.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info