Урок по духовна нищета

Драги читатели, вие не знаете, че Фредерик Жолио-Кюри е пълна нула като учен, че Ломоносов нищо не е направил, че Асен Златаров не е нещо особено? Не знаете, защото не сте чули урока, изнесен от просветния ни министър Тодор Танев пред дванадесетокласници в кабинета по химия на СОУ "Христо Ботев" във Враца на 9 декември т.г.  
Ще попитате разбира ли от химия професорът по публична администрация от СУ Тодор Танев, та изнася уроци? И то в града на голямата химия Враца, където още има следи от най-модерния в Европа химически комбинат за карбамид "Химко", който след 1989 г. трябваше спешно да бъде ликвидиран с 3000-те му работници и апаратура за 100 млн. долара, защото бе опасен конкурент на западните химически концерни. Духът на химическия град обаче е още жив и в СОУ "Хр. Ботев" от 1989 г. и досега има паралелки с интензивно изучаване на химия. Пред тези ученици застана новият ни просветен министър да им обясни истината за светилата в световната наука. И произнесе неща, от които настръхват косите на всеки що-годе образован човек.     
За да е ясно, че не става дума за любимото на просветните чиновници "интерпретативно съчинение", публикуваме едно към едно изявата на българския просветен министър - в автентичен вид така, както е във видеозаписа на БТА. По-любопитните могат да видят видеоматериала и в интернет (www.bta.bg/en/video/show/id/0_iipaynnu), за да добият преки впечатления от неподражаемо безпардонната дебелащина на началник номер 1 на педагозите. 
 
Тодор Танев:
Ломоносов и Асен Златаров нищо не са направили в науката, а Фредерик Жолио-Кюри е пълна нула

"Сега да ви питам нещо по химия. Кой според вас е най-големият от тия, дето са наредени (показва портретите на стената). 
Ломоносов е сложен там наужким. Той нищо не е направил особено. Така е. Факт. Обаче има някой от всичките, който е направил много особено.
Последният вдясно - Златаров, той също нищо не е направил. Той просто е ходил в Съветския съюз по времето, когато тук е било фашизъм, и е казал, че е много интересно и хубаво работническо място. Иначе като учен не е нещо особено.
Кой обаче е най-големият от другите? Мария Склодовска-Кюри. Два пъти Нобелова лауреатка. Два пъти! Второ, не по една наука два пъти, а по две различни - по химия и по физика. Във време, в което жените са били доста по-зле и от сега каквото са поставени в обществото. Умряла от облъчвания, защото тя открива два мисля че бяха - радий и полоний. Полоний на своята родина го кръства. Ако някой от вас открие, Българий да го направи. Разбрахте ли?
И да запомните още нещо. Нейният мъж е също такъв голям, много велик, и се казва Пиер Кюри. В София има метростанция, която се казва "Фредерик Жолио-Кюри". Не бъркайте Пиер Кюри с Фредерик Жолио. Фредерик Жолио е женен за дъщерята на Мария и на Пиер. Защо тогава той е взел името Кюри? За да се фука с това. Пълна нула като учен, но е бил като в "Ало, ало" - гледали ли сте старите серии на "Ало, ало" - той е бил от Съпротивата. По политически причини му се е отворило, та чак спирка на метрото. А Пиер, който е големият учен, Нобелов лауреат, го нема никъде. А Мария тука я сравняваме с некакви други. Да знаете, че истината невинаги е написана както трябва!"

Скандална простотия. Антипод на морала и на възпитанието. При такова ниво на просветния ни министър, Боже, пази България! Впрочем, догодина на 19 март се навършват 115 години от рождението на големия учен нобелист Фредерик Жолио-Кюри. Страхотен подарък за юбилея поднесе Тодор Танев на световната и на българската наука, на родното ни образование. Ако това е равнището на знанията и на поведението му, какво ли можем да очакваме занапред? Примитивен антикомунизъм и русофобия, гарнирани с невежество и бабаитлък и внесени в училището, където по закон са забранени политически внушения.
Проблемът обаче не е в министъра, проблемът е в обществото ни. В неговото пълно мълчание. Нали зам.-министърът Ваня Кастрева, директорът на училището, учители, представители на регионалните инспекторати, събрани във Враца, са чули глупостите, които Танев приказва пред учениците?  Мълчат. Дано после, насаме с децата, поне педагозите химици да са имали куража да "почистят" боклука от умовете им. А дали и страната е видяла репортажа от това злополучно посещение? Никаква реакция. Къде са учените? Къде е сдружението "Асен Златаров"? Във всяка друга европейска държава подобна изява на просветен министър би завършила най-малкото с големи неприятности за него и за поста му. Тук - нищо. Ето затова сме на последно място в Евросъюза по всичко. И ще затънем още повече.      

Върнете министъра в прогимназията!

"Оня", дето нищо не е направил, създаде Московския университет в ХVттт в.

Михаил ЛОМОНОСОВ е руски учен от ХVттт в. - естествоизпитател от световен мащаб, енциклопедист, химик и физик, астроном, геолог, географ, историк, художник. Професор по химия в Петербургската академия на науките и в Шведската академия на науките, почетен член на Болонската академия на науките. Първият учен, дал съвременното определение за физико-химията и поставил основите на тази наука. Открива закона за запазване на масата при химични реакции, постулира закона за запазване на енергията и развива теория за молекулярния строеж на веществата и за природата на топлината. Родоначалник на науката за стъклото. Работи в областта на рудното дело, геологията, металургията, астрофизиката, метеорологията, изучава цветовете, конструира метеорологични и оптични уреди. Пръв открива, че на Венера има  атмосфера. Поставя началото на научното изучаване на руския език.
Ломоносов играе огромна роля за развитието на научната мисъл в Европа, за свързване на теорията с практиката. По негов проект е основан Московският университет през 1775 г., назован по-късно на негово име.

"Пълната нула" Жолио-Кюри е Нобелов лауреат

Фредерик ЖОЛИО-КЮРИ е ученик на световноизвестния физик Пол Ланжевен. Бил е Ротшилдов стипендиант, поканен е от Мария Кюри за неин асистент в основания от нея и Пиер Кюри Институт за радия в Париж. Наричат го още тогава "най-блестящият сътрудник в Института за радия". Да, г-н министър, жени са за дъщеря им Ирен Кюри, заедно с която през 1934 г. открива изкуствената радиоактивност и получава за откритието си Нобеловата награда по химия през 1935 г.! Това се случва доста време преди Съпротивата, която ви боде очите, г-н Танев. През 1939 г. Фредерик Жолио-Кюри доказва, че атомните ядра на урана се разпадат при бомбардиране с неутрони, става организатор на строителството на първия атомен реактор на Франция. След войната е първият директор на водещата научна организация на Франция - Националния център за научни изследвания (СНРС). Назначен е от Де Гол за ръководител на Комисариата на Франция по атомна енергия. В края на живота си ръководи лабораторията на Мария Кюри и създава един от първите синхрофазотрони в света. Умира през 1958 г.     
Да, Фредерик Жолио-Кюри участва като учен в Съпротивата на Франция срещу Хитлер. През 1940 г. предупреждава френското разузнаване, че нацистите имат програма за създаване на атомна бомба, за която се използва т.нар. тежка вода. Такава по това време се произвежда индустриално само в Норвегия. С помощта на френското разузнаване чрез маневра - с един истински самолет и един за отвличане на вниманието - от заводите в Норвегия са измъкнати 185 л тежка вода и са предадени на Фредерик Жолио-Кюри седмица преди окупацията на Франция. Нацистите обаче настъпват, той е принуден да изостави лабораторията си, негов колега изнася тежката вода в Англия. Английска диверсионна група с помощта на норвежки антифашисти успява да взриви завода за тежка вода малко преди немците да окупират Норвегия. Тези действия задълго забавят и де факто провалят програмата на Хитлер за създаване на атомна бомба.      
Да, през 1941 г. Фредерик Жолио-Кюри оглавява Националния фронт за спасение на Франция, създаден от френската компартия срещу нацистите. Името му за французите е било символ на родината и на спасението. През 1944 г. Гестапо го преследва, той минава в нелегалност. След войната от 1949 до 1958 г. е президент на Световния съвет на мира, написва и внася т.нар. Възвание от Стокхолм за забрана на атомните оръжия. Получава Ленинска награда за мир. И още от 1924 г. следва учителя си Ланжевен във връзките му с науката в СССР, които поддържа до кончината си.     
Впрочем, дъщерята на Ирен и Фредерик Жолио-Кюри - Елен, също ядрен физик, се омъжва за Мишел, внук на Пол Ланжевен. Вероятно "за да се фука", г-н Танев... Може да й го кажете, тя е на 84 години, преподава в Париж и работи в СНРС. 

"Нищо особено" основава биохимията в България

Асен ЗЛАТАРОВ е български учен от първата половина на ХХ век, химик органик и биохимик, писател и общественик. Доктор по физика и по химия на Университета в Гренобъл, Франция. Специализира химия на храненето в Мюнхен. Редовен професор на Софийския университет. Председател на Съюза на химиците в България от 1929 г. до смъртта си през 1936 г. Създател на биохимията в България. Един от най-популярните учени химици и до днес. Известен с прякора "Аура". През 1935 г. е избран за ръководител на катедрата по органична химия в Софийския университет. Създател на дисциплината браматология (наука за храненето), изследва хранителните свойства на някои растителни видове и на специфични за българската кухня храни. Открива специфична реакция на нитритни йони, наречена на негово име в световната научна литература. Пише десетки статии и трудове.
Златаров е изключително активен популяризатор на научните знания. Изнесъл е над 1000 научни сказки пред обществеността в страната. Имал е голямо влияние сред младежта у нас през 20-30-те години на ХХ в. Хуманист, публично осъжда терора през 1923-1925 г. Да, посещава СССР през 1935 г. и през 1936 г. написва книгата "В страната на съветите".
Както се казва, не е страшен министърът на просветата, страшна е просветата на министъра. 

ОТВОРЕНО ПИСМО
 
До министъра на образованието и науката
 Маруся Любчева

Уважаеми г-н министър,
Търся в своя речник най-подходящите думи, с които да се обърна към вас по повод на изказването ви пред ученици в СОУ "Христо Ботев" във Враца и не ги намирам. Защото поведението ви и казаното от вас пред учениците, подготвили се да посрещнат "своя министър", не влиза в представите на един интелигентен човек за общуване на министър с ученическа среда. А тя, средата, не беше само ученическа и училищна. До вас стоеше вашият заместник-министър и доста други хора, вероятно представители на министерството, на регионални инспекторати, от които се очаква реформата в българското образование. Уви, ако с подобни послания започвате тази реформа, тя не само е обречена, тя ще направи българското образование по-посредствено от всички досегашни негови модели.
Стремежът ви да бъдете атрактивен, популярен, да провокирате учениците към едно свободно гражданско поведение и да им покажете модел, който ще ги направи граждани, а не само математици, физици и химици, няма нищо общо с това, което трябва да прави един министър. Свободата е отговорност, която вие не понесохте на тази среща, обявявайки, че "Асен Златаров не е направил нещо съществено в науката, освен че по времето, когато в България е имало фашизъм, той отишъл в Съветския съюз и казал колко хубаво е там". Вие не проявихте уважение дори към фактите в историята на световната химия, като осквернихте името на Ломоносов, който според вас не е никакъв учен; на Фредерик Жолио-Кюри, обявявайки го за член на комунистическата съпротива във Франция, но не и учен. Вие употребихте своята свобода като "свръхсвобода", за да покажете, че в България е позволено всичко на всички нива. Със сигурност слушателите ви няма да разберат при този начин на поведение защо трябва да обичат България.
Проф. Асен Златаров в една своя последна лекция завеща на младите хора: "...обичайте България и никога от тази си любов не правете кариера..." А вие се опитахте да стартирате кариерата си на министър-реформатор с обругаване на имена, оставили незаличима следа и като учени, и като граждани. Вероятно защото знаете, че следите, които оставяте вие, са мимолетни и обслужват всичко друго, но не и обичта на българите към България. Още по-малко обслужват огромното образователно пространство, изградено до вашето встъпване в длъжността "министър", колкото и проблемно да е то.
Ще ви направи чест, ако намерите сили да поднесете извиненията си към научната общност и към хилядите възпитаници на университети и училища, носещи името на големия български учен, преподавател и хуманист Асен Златаров.