Урок по френски

В събота френският посланик в България изнесе на нашите управници открит урок по пазарна икономика. Г-н Филип Отие в прав текст заяви пред Дарик радио, че "България греши, като смята, че може да бъде конкурентоспособна единствено като дава ниски заплати и поддържа ниски данъци. Защото винаги ще се намери друга държава с още по-ниски заплати и данъци". Като Бангладеш например, бихме добавили. Към където очевидно сме се запътили. Защото у нас имаме токсична комбинация от ниски заплати и ниска заетост (420 хил. души в момента са без работа, плюс още 100-200 хил., които не са се регистрирали в бюрата по труда).
Ниското заплащане на труда води до ниска производителност на труда (познатото - те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим), оттам до ниска покупателна способност на нискозаплатените, а оттам и до изтичане на работна сила към по-високоплатените страни. Аксиоматична истина е, че доброто заплащане е в основата на силната икономика. Прясно изследване на КНСБ от 30 април т.г. показва, че основна причина за напускане на страната на младите са ниските заплати в България, които са най-ниските в ЕС. Т.е. в крайна сметка проблемът, върху който акцентира г-н Отие, лишава нашата страна от бъдеще.
Същите тези напускащи страната млади, образовани и интелигентни хора се питат - как така пари за прилични заплати няма, а за БМВ-та и бентлита, регистрирани като баничарки, мощни джипове и частни самолети има? Преди години един от собствениците на италианската компания "Римини газ", като видя "Майбах"-а на семейство Баневи, възкликна: "Такава лимузина няма и генералният директор на "Мерцедес"!? Във всяко пристанище в Гърция върху най-луксозните яхти гордо се вее родният трибагреник. И как става така, че родните ерзацкапиталисти хем плащат най-ниските заплати на работниците си, хем са обложени с най-ниските данъци, хем внасят едва около 10-тина процента от общия бюджет на страната, но ползват на воля инфраструктура и услуги от държавата, държат си милионите на 5-6 % лихва в банките и на всичко отгоре си възстановяват ДДС за какви ли не прищевки, включително и за мезетата и уискито си... В същото време цените на храните в България са по-скъпи от Германия, а Христо Пимпирев твърди, че на полюса ял по-евтини домати, отколкото у нас, където по едно време те можеха да се намерят и за по 7 лв. килограма.
Всичко това говори, че в нашата страна се работи с огромна, несъразмерна норма на принаден продукт, който отива в бизнеса, а не в държавата. Затова държавата няма пари за нищо, а т.нар. бизнес за лични нужди има пари за всичко. В смисъл за неща, за които нормалният, културният, почтеният европредприемач дори не си и помисля.
В същото време трябва да се отбележи, че постоянните хвалби, най-вече на Дянков, че държим най-ниските данъци в Европа, са твърде пресилени. По простата причина, че инвеститорът, който идва у нас, си калкулира, че ще плаща ниски данъци, но пък ще бъде изнудван от подкупната администрация на най-корумпираната държава в ЕС. Че ще трябва да влиза в корупционни схеми. Че съдебните му дела ще се бавят и няма да бъдат решавани според върховенството на закона, т.е. и за там трябва да отдели някой лев. Че няма защита на произвеждащия от всесилните монополи. Че Комисията за защита на конкуренцията е един бутафорен орган. Че ще го изнудват и в болниците, ако му се наложи. Че премиерът изневиделица ще го разкритикува публично, за да се хареса на гладния електорат, и т.н., и т.н.
И като тегли чертата, чуждият инвеститор вижда, че в България данъците всъщност не са са толкова ниски. А са даже високи, и желанието му да инвестира започва да се изпарява. Затова и чуждите инвеститори общо взето вече са на изчезване.
И скоро напълно ще изчезнат, ако продължаваме да се правим, че не виждаме какво се случва в България. И ако продължаваме да слушаме пазарните талибани от разни институти за пазарни икономики, вместо умни хора като г-н Отие, който идва от страна с реална пазарна икономика.