Уроците на прехода - залог за бъдещето

Вълко ВЪЛКОВ, експерт по икономика
и финанси
           
Много са годините, които са белязали събития с историческа значимост. Такава е и 1989 г. Тя стартира прехода към пазарна икономика. Неусетно вече двадесет и пет години отлетяха в битието. Това беше един етап с краткосрочен хоризонт, но по мащабите на извършените промени той се равнява не на две, а на много десетилетия. Този етап е вече в летописите на най-новата ни история.
В хода на прехода се извършиха дълбоки политически, икономически и демографски промени. Пряката демокрация обаче се намира още в своя зародиш. Ще бъде полезно, ако в тази област се използва опитът на Швейцария.
Началните години на прехода бяха заредени с неописуем ентусиазъм, надежди и очаквания за едно светло бъдеще. Но уви! Всичко това се превърна в
 
несбъднати мечти и идеали

Механизмите, ходовете, критериите и параметрите не бяха предварително моделирани в един "Модел на прехода", адекватен на създаващата се обстановка. Това доведе до несполуки в отделните сектори и особено в сектора икономика. Анализът на събитията по време на прехода показа по безспорен начин силата на единението на политическите партии. Благодарение на политиката, която водеха всички политически сили във времето на прехода, България стана равноправен член на Европейския съюз и НАТО. Благодарение пак на разбирателството преходът се извърши по мирен начин. Уникален случай. Голям политик е този, който търси обединяващото, а не това, което го различава от опонента му. Необходимо е да се строят мостове, а не да се разрушават. Нека с общи усилия превъзмогнем омразата, злобата, разделението. Нека с любовта, обичта и усмивката да укрепим моралните устои на нашето общество.
Изминатият етап ще бъде предмет на оценка и от бъдните поколения. Желателно беше държавните и партийните институции по подобаващ начин да направят обективна оценка на това, което се случи в хода на прехода. Направени бяха само отделни изяви, които в основата си не бяха обективни.
По някои други характерни черти на прехода:
. Основна характерна черта на прехода беше повсеместната разруха. Механизмите на приватизацията разрушиха икономическите устои на държавата. Двата фундаментални отрасъла на българската икономика - индустрията и аграрният сектор, бяха стопирани. Това беше една постоянна тенденция с изключение на периода 2002-2007 г. Тогава брутният вътрешен продукт (БВП) ежегодно нарастваше с един темп между 4,5 на сто и 6,5 на сто. В следващите години настъпи рецесията. Ръстът на БВП създаде условия за намаляване на нивото на безработицата в едни оптимални граници. През месец юли 2007 г. нивото намаля на 7,2 на сто (толкова, колкото по това време беше и в Европейския съюз). Най-високото равнище на безработицата (към 18 на сто) беше през месец януари 2001 г. - 708 729 души. В последните години тя намаля към 400 хиляди души. Изводът е, че когато се постига икономически растеж, безработицата намалява, и обратно. А икономически растеж може да се постигне не чрез реформи, а чрез чуждестранни и наши инвестиции (частни и публични) в отраслите на материалното производство. Иначе

ще продължаваме да ручаме постната пица

И неслучайно новият екип на ЕС за следващия програмен период предвижда 315 милиарда евро инвестиции в производствената сфера. Целта е да се намали безработицата, която в рамките на съюза достигна до 27 милиона души.
Общата тенденция у нас по време на прехода беше галопиращата инфлация, а не дефлацията. Това отваряше все повече ножицата между номиналната и реалната заплата. Освен това в системата на заплащането цари пълна диспропорция. Председателят на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране е с месечна заплата от 8393 лева (вестник "Ретро" от 05.11.2014 г.), а президентът на републиката - с малко над 5 хил. лв. Да не говорим за разликата в заплатите между депутатите и треньорите на футболните отбори...
. Друга характерна черта на прехода беше отрицателното валутно салдо. През годините на прехода вносът превишаваше износа в стойностно изражение. Това беше един от факторите, който потискаше растежа на икономиката. Това е една от причините, поради които ЕС ще продължава да наблюдава макроикономическите показатели на страната ни. Важен фактор за подобряване на валутното салдо е увеличаване обема и качеството на продуктовата структура на икономиката.
. Външният дълг. С актуализацията на бюджета за 2014 г. и с бюджета за тази година размерът на брутния външен дълг ще бъде над 45 милиарда евро. Публичният дълг вероятно ще нарасне от 18 на сто към 30 на сто от БВП. Но това ще бъде в рамките на определения от ЕС норматив към БВП. Чувствително нараства дългът в частния сектор.

Реформите не са фактор за растеж

. Провеждането на реформи в сегашните условия е една обективна потребност. В публичното пространство обаче не се дават основните параметри на реформите в различните сектори. Липсва надежден методологически инструментариум за разработване на целеви програми за реформите. Чрез реформите могат да се намалят разходите в публичния сектор за целите на републиканския бюджет. Да се намали и числеността на персонала, но това пък ще увеличи армията на безработните. Реформите не са фактор за икономически растеж.
Проведените досега реформи не дадоха очакваните резултати. Примери - болничните заведения се преобразуваха в търговски дружества. Затова има икономическа логика, но хуманитарна - не. Здравето на човека се превърна в стока. И толкоз.
Още в старта на прехода започнаха реформите в Българските държавни железници. Те и сега продължават. Тогава експерти от ЕС разработиха у нас първия Проект за преструктуриране на БДЖ. Проектът в основни линии беше реализиран. Изградена беше многозвенна структура. При тази структурна формация административният персонал се увеличи няколко пъти при резкия спад на превозната работа. Появиха се дублиращи звена и сложни взаимоотношения между отделните структурни звена. Всичко това, при други равни условия, увеличи себестойността на транспортния продукт. В сферата на товарната дейност навлязоха 6-7 частни фирми. С приватизацията и на останалата част от товарните превози железопътният транспорт ще се разпадне напълно като единна технологическа система. Тези и други събития показват, че реформите се базират на средновековния принцип "разделяй и владей". Резултатите са негативни: загубата стана постоянен спътник на БДЖ. През 1989 г. БДЖ реализираха печалба от 91 982 хил. лева, в следващата 1994 г. - загуба от 62 982 хил. лв. Кредитният дълг достигна 820 млн. лв. В последните години намаля към 600 милиона лева. В последните месеци ЕС ни разреши (!) да се осигурят 173 милиона лева от републиканския бюджет на страната за частично погасяване. Основен източник досега за погасяване на дълга бяха постъпленията от продажба на подвижен състав за скрап. Този източник вече е на изчерпване.
Значителна част от локомотивния и вагонния парк е с изтекъл амортизационен срок. Средства за нова доставка не се предвиждат нито по европейските фондове, нито по държавния бюджет на страната. В следващите две години ще се въведат в експлоатация високоскоростните железопътни магистрали Пловдив - Свиленград и Пловдив - Бургас със скорост 220 км/ч. Тези скорости няма да бъдат постигнати по липса на подходящ подвижен състав.

Политизацията - нашенски синдром

. У нас прекомерно се политизира. На първо място - в министерства се формираха политически кабинети вместо икономически. Преди 1989 г. в някои министерства функционираха политически управления. Така че този филм вече сме гледали.
На второ място - появява се нов министър (а такива имаше в изобилие) и първата му задача е по политически признаци да уволни неудобните и да си назначи своя свита, без да се интересува много от професионалната квалификация и придобития трудов стаж по специалността. Този подход се мултиплицира и в другите етажи на властта. И неслучайно напоследък в публичното пространство се появи едно прозрение - може да не си образован, достатъчно е да си смел. Гениално откритие.
Има един въпрос и от изборния механизъм. Това е въпросът за норматива за влизане в парламента. Сега той е 4 на сто. Малките партии използваха този хлабав норматив и наводниха парламента. По информация в пресата, този норматив в Германия е 5 на сто, за ЕС - 6 на сто, а в Турция - към 10 на сто. В последните избори у нас, за да влезе една партия в парламента, трябва да получи над 130 хиляди гласа, а примерно при норматив 6 на сто - над 195 хил. Може би този проблем е въпрос на референдум. В някои големи страни с развита демокрация успешно се прилага двуполюсният избирателен модел. Политиците имат думата.
От фактологията на събитията по време на прехода възникват някои въпроси с повишена трудност:
. Защо над един милион и половина наши сънародници напуснаха пределите на своята родина? Такова велико преселение не е имало в нашата история.
. Защо сме най-бедната нация в ЕС?
. Защо корупцията и престъпността продължават да се ширят безнаказано? Това явление придоби вече световни измерения. Някои особи обаче във висшите етажи на властта във Франция, Италия и Португалия попаднаха вече в орбитата на съдебната власт.
Историята е съдник на миналото.  Всичко това, което е сторено по времето на социализма и по време на прехода, ще се оценява обективно от дистанцията на времето - от бъдещите историци, анализатори, политолози и социолози. Но от направения кратък анализ на прехода произтичат, по мое мнение, две основни задачи:
-    Провеждане на радикални мерки за възраждането и стабилизирането на българската икономика главно чрез инвестиране в производствените сектори.
-    Главното стратегическо направление да бъде увеличаване на заетостта, доходите, потреблението и брутния вътрешен продукт.

В първите години на прехода...

...и по-късно