16 Юни 2021сряда10:29 ч.

Върхове

Уроците на Щастливеца

124 години от убийството на Алеко Константинов

/ брой: 91

visibility 1188

Людмил СИМЕОНОВ

Когато ние, свищовлии, с гордост споменаваме Алеко, обикновено подчертаваме, че той е наш именит съгражданин. Но забравяме, че е израснал и край великата река Дунав, която също го е формирала като човек и творец. Затова ще припомня част от есето "Алеко и Реката" на Кръстю Куюмджиев - също наш съгражданин и блестящ литературен критик, полемист и естет:

"Господарският син, красив като инфант в кадифените си дрешки и лачени обувки, снежнобяло лице и руси букли, сигурно часове наред е стоял край оградата на бащиния си двор в съзерцание на реката. Не искам да кажа, че реката го е направила съзерцателна натура. Може би в същия град се е родил и Бай Ганьо. Но Бай Ганьо едва ли е прекарвал часове на размисъл и романтичен унес край течащата вода. Той е имал по-други гайлета и е оставял завеяните и смахнати поети да зяпат по чудесата на природата, а сам е съсредоточавал своята воля и енергия в "съществените" неща на живота. Алеко е носел в душата си не понятието за реката, не само представата за нея, а идеята за големите и възвишени неща. В своя кратък и праведен живот той е осъзнал, че е безсмислено да се трупат богатства тук, на земята, защото подлежат на развала, и други неща имат безкрайно предимство пред тях. И аз съм убеден: реката тайно от него е работила върху душата му, която е била за нея благодатен материал, за да го изпълни с уважение и предана почит към великите неща, към идеалите и морала, към човешкото достойнство и човечеството, защото самата тя е велика, горда, достойна, възвишена." 

С цялото си творчество и гражданско поведение Алеко доказа, че мисията на писателя, както и на Реката, винаги е била да събира, а не да разделя, да ни дава упование и надежда в един толкова противоречив, а често пъти и враждебен, свят. Особено днес, когато у нас почти не се говори за национални и човешки идеали; днес, когато думите са злоупотребени и според фразата на един друг писател "шумолят като банкноти и звънят като фалшиви монети".

И как няма да е актуално днес алековото сатирично перо, непризнаващо други авторитети, освен един-единствен - истината! Как няма днес да звучи съвременно неговото ярко публицистично слово - израз на обществената и човешката съвест на писателя, когато медиите се занимават предимно с битови скандали и пикантерии, с дребнави политически боричкания, с ухажване на попфолк "звезди", с реклами на чужди нам "светски" събитийца! "Идеали? Бошлаф! Земното наше доволство - ето го идеалът", заявява с дебелашка тържественост потомъкът на алековия герой - днешният български тарикат и парвеню, нарекъл себе си, кой знае защо "елит", забогатял по дивашки и незаконен начин и демонстриращ отвращението и пренебрежението си към културата и моралните ценности. Онези, които считат за "бошлаф" всички идеали, трудно могат да допуснат, че са възможни такива възторжени идеалисти като Алеко. Защото според тях идеите и идеалите са също предмет на търговия и да се говори за някакъв чист "идеализъм" е нещо абсурдно. Дали има ирония в това, че самият Алеко през май 1897 г. е бил убит по погрешка...

Но - въпреки всичко - нека си припомним алековите думи: "А идеали трябват - те не са празна дума!" Според писателя Стефан Поптонев обаче ето какъв "идеал" натрапващо ни предлагат днес: "да се трупа капитал, капитал, капитал по всякакви начини и с всякакви средства! Но още Ботев жигоса по шкембето кир Михалаки за неговия лоест идеал: да има пари, пари и пак пари! А в днешно време стръвта към парите, изпепеляващата алчност и зоологическият егоизъм превръщат човека в античовек, в пещерно животно. В пещерата на душата му започват да се обаждат какви ли не ревове - от праисторически животински звуци до гангстерски престрелки с автомат с или без заглушител".

Само можем да съжаляваме, че Алеко Константинов не живее в нашето време - къде по-брутални прототипове за неговия Бай Ганьо роди то, какви по-големи келепирджии и безогледни простаци! Те изведнъж видяха една такава възможност освен в политиката, но и в българското образование! Като се почне от появата на незаконни вузове, купуването на дипломи и на дисертации и дори на професорски титли, и се стигне до смайващите с безхаберието и глупостта си експерименти в учебните програми на българското училище, особено по литература и история, откъдето изхвърлиха и продължават да изхвърлят емблематични за българската духовност имена, творби и събития с цел да подменят националната ни идентичност. А в културната ниша, поради липсата на сериозни естетически критерии и на отговорна държавна политика, нахално се настаниха графоманията и чалгата.

Поставяйки духа и духовното като начало в живота и идеализма като основен принцип на човешката дейност, Алеко е мечтаел за един нов морал в българското общество, който да го извиси над байганьовските грабежи и ламтежи, да събуди човечното и благородното в него. С цялата си душа той е вярвал, че "има бъдеще нашата хубава България". 

Нека си припомним проф. Иван Шишманов, друг виден свищовец и един от строителите на националната ни култура: "В бъдещето и само в бъдещето Алеко виждаше най-големите ценности, в него беше и надеждата му, че един ден потенциалната енергия на Бай Ганьо ще се превърне в жива сила. Искаме ли прочее да бъдем достойни за паметта на Алеко, нека живеем със светлите идеали на Щастливеца и нека да държим високо преди всичко неговото учение: "Почитай своя род и език, бъди българин, както учи Паисий, но бъди едновременно и културен човек, бъди европеец!"

ДКК саботира министъра на икономиката

автор:Дума

visibility 233

/ брой: 113

Задълженията на държавата към бизнеса нараснаха с 31%

автор:Дума

visibility 156

/ брой: 113

Каним "Гугъл" и "Амазон" в България

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 113

БНБ одобри нови шефове в ББР

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 113

НАТО установи шест заплахи

автор:Дума

visibility 258

/ брой: 113

Заев идва за преговори в София

автор:Дума

visibility 213

/ брой: 113

Путин е умен и корав политик

автор:Дума

visibility 253

/ брой: 113

Изчезваме

автор:Ева Костова

visibility 255

/ брой: 113

Изненадите на Хераклея Синтика

автор:Велиана Христова

visibility 262

/ брой: 113

Поколение от нехранимайковци ли отгледахме?

visibility 222

/ брой: 113

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ