US свободата в крах

За пореден път стана ясно, че свободният пазар е свободия на експлоатацията. Въпреки колебанията на борсите, по-слабия растеж на световната икономика, търговските войни и неяснотите около "Брекзит", директорите на големите банки в САЩ получават все повече. Босът на най-мощната банка в САЩ "Джей Пи Морган Чейс" е прибрал за 2018 г. заплата от $31 млн. - увеличение с 5,1% спрямо 2017-та. Босът пък на банката "Морган Стенли" е получил $ 29 млн. - увеличение от 7 на сто. Тези две банки, както и още 4, отчитат силни резултати, но в "Джей Пи Морган Чейс" увеличението на заплатите за средния персонал е само 4,4%, в "Морган Стенли" заплатите на 60 300 служители са намалeли с 2 на сто, а в "Голдман Сакс" намалението е 3 на сто.

В публикувана този месец статия в британския в. "Гардиън" кандидат-президентът от миналите избори Бърни Сандърс разкри, че 0,1% от населението на САЩ притежават богатство, колкото останалите 90 на сто. През 2017 г. най-добрите 25 мениджъри на хедж фондове са получили над $ 15,3 млрд. - или почти двойно повече от всичките 140 000 учители в детските градини на САЩ. През изминалата година заплатите за средностатистическите работници са се увеличили едва с 1,2% - или с 9,11 долара. 43% от домакинствата не могат да плащат за жилище, храна, грижи за децата, здравеопазване, транспорт и мобилен телефон, без да влизат в дългове. Последните 40 години корпоративните босове в САЩ са вдигнали доходите си 937% (не е грешка) и днес те са над 360 пъти повече (пак не е грешка) от доходите на средностатистическите им служители.

Не е ли вече окончателно ясно защо Америка и другите й протежета натрапват мантрата за по-малко регулации и намеса на държавата - за да може корпоративната класа безконтролно да си пълни джоба. Би трябвало да е ясно също, че мантрата за свободния пазар и либерализма е необузданото забогатяване на единици и свободното падане надолу на мнозинството. Че без отказ от либералната версия на свободния пазар, без контрол над алчния капитал, няма да има равенство. 

Изкореняването на бедността никога няма да се случи при управлението на капитала и на шофьорското място трябва да седнат правителствата, а не пазарите, ориентирани към краткосрочни резултати. Това са констатации не на някоя компартия, а от последния доклад на предимно консервативния Римски клуб.