Няколко думи
Ужасът
/ брой: 185
Най-големият ужас на бедствието в "Елените" не са жертвите. Загубата е ужасна, кошмарна, нелепа и продължава да разкрива печалния факт, че България все още е само симулация на държава. В мига на голяма трагедия внимателният анализ разкрива, че т.нар. държавни институции с години само са имитирали дейност, обозначавали са се формално, а когато бурята дойде, всички сме беззащитни и човешкият живот на практика не струва нищо. Но това е част от голям, болезнен и ужасяващ политически анализ, който ни предстои, но едва ли ще бъде направен както трябва...
Големият ужас идва, когато човек види пълчищата от хора, изпълнили брега на морето след бедствието с една единствена цел - да издирват парите и златото от завлечения от водата сейф. Десетки "иманяри" напук на възможността трагедията да се повтори тръгнаха да издирват мокри столевки. И нека да не се заблуждаваме - това не бяха само роми и по никакъв начин проблемът не може да бъде вкаран в етнически рамки. Това е проявление на неизтребима българска черта. Трагедията като възможност. Някой ден дори и сред ядрен взрив, в димящите руини ще има поне двама българи, които, без да дават пет пари за радиацията, ще издирват скъпоценности и пари. Даже когато хлебарките си почиват, българите ще действат.
В мигове на голяма трагедия други народи се обединяват, помагат си, а у нас дори при такова разтърсващо бедствие българският индивидуализъм се задейства на макс.
Не се опитвам да громя националния характер. Хората са това, което са. Битието определя съзнанието и в кошмарния български преход всички се научиха да оцеляват самостоятелно, защото държавата се стопи в мъглата на хаоса и от нея остана само неясен, макар и красив спомен.
Но в картината на това мародерство има нещо наистина разтърсващо, защото то оставя настрани всички големи проблеми, които медиите постоянно се опитват да разкриват патетично. И еврозоната, и калпавата съдебна система, и безнаказаността, и безводието изглеждат като сенки на фона на това епично струпване на хора, които търсят начин да гепят някой друг лев в окото на бурята. И всичко това е страничен симптом на бедността. Бедността е не само социално, тя е психологическо явление. И заради това срещу нея трябва да бъдат хвърлени всички икономически сили на България. Покрай снимките на търсещите сейфове се начетох на коментари и алюзии с Бай Ганьо. Но истината е много по-различна. Това морално оскотяване не е присъщо на хората изначално. Това е то отровата на безвремието на прехода и на един народ, останал в мъглата, който и досега не може да намери себе си. Той няма да се открие в морските вълни, но проблемът е, че не се открива и никъде другаде.