В 8 направления студентите няма да плащат такси

В 8 професионални направления и в 8 защитени специалности студентите, които ще бъдат приети в първи курс в държавните висши училища тази есен, няма да заплащат такси през целия курс на обучението си. Това предвижда проект за постановление на МС, публикуван от МОН за обществено обсъждане до 8 юни. За компенсиране на 17 висши училища, които ще приемат първокурсници в тези направления и специалности, МОН ще отпусне от разходите си за 2020 г. общо 1,3 млн. лв. за първия семестър. Най-много - 258,4 хил. лв., ще получи Софийският университет.

Тази стъпка беше обявена от МОН с цел да бъдат привлечени повече студенти в направления и специалности, в които на пазара на труда се очертава бъдещ недостиг на кадри, но към тях има нисък интерес от страна на кандидатстудентите. От друга страна се цели вузовете да насочат вниманието си именно към такива направления, а не към безразборно разкриване на специалности, в които има дори пренасищане с кадри, но те са атрактивни за кандидатстудентите и чрез тях висшите училища си осигуряват повече приходи заради повече приети студенти. Получава се дисбаланс с много икономисти и юристи например, а  с малко учители и инженери. Възможност за такава стъпка дава и Конституцията, в която е записано, че при определени условия висшето образование е безплатно. 

Осемте професионални направления (от общо 52), в които приетите младежи няма да заплащат такси, са: Педагогика на обучението по..., Религия и теология, Математика, Физически науки, Химически науки, Химични технологии, Енергетика, Материали и материалознание. Защитените специалности са: Арменистика и кавказология, Индология, Иранистика, Новогръцка филология, Румънска филология, Унгарска филология, Хебраистика и Хидростроителство. От мярката ще се ползват общо 4476 студенти в първи курс на обучение, приети през учебната 2020/2021 г., от които 3883 ще са в редовна и 593 в задочна форма. Приходите от такси на тези студенти биха осигурили на вузовете 2,6 млн. лв. за учебна година. За 2021 г. субсидиите за компенсиране на липсващите такси ще бъдат разчетени в бюджетния закон.

Огромен проблем обаче е не само ниският брой младежи, които се насочват към посочените направления, а и задържането на младите хора например като учители в образователната система. Има сериозен отлив от учителската професия сред завършилите висшисти. Според рейтинговата система на висшите училища за 2019 г., в направлението Педагогика на обучението по даден предмет студентите са били 6590, но от тях само 33,5% стават учители. От завършилите това направление дори в Софийския университет в последните 5 години едва 26,8% стават учители, останалите се насочват към други занимания. А от дипломираните в направление Физически науки около 40% постъпват на работа, която няма общо с изучаваната от тях професия. През последната учебна година студентите, обучавани за физици например, са едва 349 общо във всички курсове. Преглед на данните на НСИ показва, че от учебната 2000/2001 г. до 2018/2019 г. общият брой на учителите в общообразователните училища за всички класове от I до ХII е намалял от 84 026 на 64 689. В професионалните училища педагогическият персонал от 18 006 човека се е стопил на 11 702-ма. През 2000/2001 г. младите педагози до 29 години са били 10 436, за 18 години са станали почти три пъти по-малко - 3769. Над 55 и над 60-годишните учители преди са били 6389, станали са 20 811! При сравнителнен анализ на данните от статистиката излиза, че около 30 на сто от учителите са в пенсионна възраст или близо до нея. 

Недостигът на преподаватели по някои специалности се компенсира с пенсионери, с неправоспособни учители или в образованието влизат учители, които остават такива за година или даже за по-малко, предупредиха неотдавна от синдиката "Образование" на КТ "Подкрепа". По  данни на синдиката през 2018 г. са се пенсионирали около 4000 учители, а сред абсолвентите едва 1% искат да продължат в професията. Според министър Красимир Вълчев годишно в системата се пенсионират около 4500 педагози. Ако направим дори груба сметка по данните от НСИ, се вижда, че в предстоящите 10 години училището ще бъде напуснато от близо 21 000 учители, а младите в момента са под 4000...

По принцип в гилдията обаче са против възможността учители да стават завършилите други специалности, само с една година обучение за преквалификация, защото това ще гарантира неизбежен упадък на образователната система. Синдикат "Образование" не приема за устойчива политика подготвянето на учители магистри за по-малко от 5 години или с 300 кредита. Ние толерираме формирането на Национална програма за квалификация и рехабилитация на учителите, което би повишило интереса към тази професия, заяви лидерът на синдиката Юлиян Петров.

Неведнъж ДУМА писа, че липсата на интерес към кандидатстване за висше образование в природните науки се дължи и на малкия брой гимназисти, които държат матура по тези предмети. Миналата година например само около 200 абитуриенти се явиха на зрелостен изпит по физика и по химия. А на този фон МОН тича в обратна посока - новите учебни планове, въведени след 2016 г., няма да направят опашки от кандидати за природните науки. Просто защото задължителните общообразователни предмети бяха свити само до Х клас, а в последните два гимназиални класа министерството остави само профилиращи дисциплини! Физика и химия в т.нар. втори гимназиален етап, който е най-активният за избор на бъдеща професия, се учат само в училища, в които тези дисциплини са профилиращи. Колко ученици, които не са учили химия и физика в XI и XII клас, ще се юрнат да държат матури по тях? Да не говорим, че и изключително важен предмет като историята, която дава знания, нужни не само на педагозите, но и на всеки образован и мислещ човек, го сполетя същата нерадостна съдба. Лошото  е, че у нас 30 години няма единен национален план, чиито елементи да са обвързани помежду си, в каква посока ще се развива образованието, за да създаде квалифицирани и мислещи хора и да покрие нуждите на обществото и на икономиката от кадри.