В картините на Кирил Станчев се оглежда духът на един вечно млад жизнелюбец

Десетилетия наред, та до края на дните си, Кирил Станчев (1906-1988) беше доайенът на русенската живописна школа. Любовно-фамилиарно ние, децата, както и възрастните, го наричахме Бай Киро, въпреки респекта и преклонението пред таланта и личността на този човек. В родния му Русе, на който той остана верен, го познаваха всички, както познаваха звездите на театъра и операта в града. Името му беше синонимът за художник за мнозина, а картините му харесваха всички. До 1989 г. в дунавската ни столица нямаше средно художествено училище и неговата школа при Възрожденското читалище "Зора" успешно го заместваше. В продължение на близо четири десетилетия през нея преминаха няколко поколения рисуващи млади хора, като немалко от тях станаха художници, част - дори големи. А той обичаше да общува с тях. Някои от напътствията му са записани от тях. Ето едно: "Възпитавай си окото. Виж какви чудеса е сътворила природата! Гледай люспите на рибите или крилцата на пеперудите - само каква красота на линии и форми, какво изящество, какъв колорит! Да успееш да го пресъздадеш - това е най-тежкото нещо, най-голямото изпитание в живота на художника. По-тежко от всякакво физическо усилие, то изтощава и ограбва! Но когато успееш да го направиш, радостта ти е безмерна, а картината ти се забелязва отдалеч. Тя сякаш крещи: аз съм най-хубавата!" Тези думи, бих подчертал, са не само кредото на големия живописец. Те определят стойността на неговото забележително изкуство. Роден и израснал в стара, романтична къща на брега на вечния и велик Дунав, през целия си живот той се вдъхновяваше от реката, наблюдаваше лодките, корабите, рибарите, прекрасните залези и техните отблясъци във водата. Един от неговите ученици, който често бе посещавал ателието му, разказа как е рисувал Кирил Станчев: "Бай Киро в повечето случаи рисуваше на един дъх видяното и усетеното, а сетне дълго го гледаше, оценяваше, анализираше, коригираше или го премахваше - размазваше или просто го изстъргваше с шпаклата и продължаваше нататък..."
Започва да рисува от дете. Неговият първи учител, художникът Димитър Радойков, го представя с три пейзажа в Първата изложба на северобългарските художници през 1922 г., когато Кирил Станчев е едва на шестнайсет. От 1931 до 1936 г. учи в Художествената академия (тогава Държавно художествено училище) при четирима знаменити професори - Никола Маринов, Стефан Иванов, Кирил Цонев и Цено Тодоров. Става член на дружествата "Родно изкуство" и "Северобългарски художници". През 1932 г. прави дебютната си самостоятелна изложба в столицата, която е открита от самия Елин Пелин! Следват самостоятелни изложби в още десетина града на България и много участия в общи и секционни експозиции.
Повече от шест десетилетия заслужилият художник Кирил Станчев работи в областта на живописта. Представя се в 15 самостоятелни изложби, работи и като сценограф в Русенския драматичен театър "Сава Огнянов", където проектира декори на постановки на именитите режисьори Георги Стаматов, Тачо Танев, Александър Икономов, Петър К. Стойчев.
При все че беше много добър портретист, Кирил Станчев предпочиташе пейзажа и натюрморта. С тези два жанра се изразяваше най-пълноценно. Пейзажите му от Дунава, Русе, Черноморието, Елена, Копривщица, Сопот, Жеравна, Котел, Трявна, както и прочутите му натюрморти с риби (беше и страстен рибар) показват безспорната дарба на един роден живописец, еднакво владеещ "вальора и баграта", при това умеещ да подчини всяка съставка на композицията. И трябва да се подчертае, че въпреки експресивната си външност, тази живопис съхранява своята конструктивна стабилност. При това с едно пределно точно чувство за ритъм в разпределението на светлините и сенките, в движението на линиите, градирането на отделните планове. Една, без съмнение вече класическа, майсторска живопис. Вечно неспокоен, вечно отричащ, той непрекъснато повтаряше: "За да бъдеш верен на себе си, са необходими силен характер, убеждение и воля." А неговите картини отричат тленната смърт на твореца - те нямат възраст, защото в тях се оглежда духът на един вечно млад жизнелюбец. Негови приятели са били Кирил Цонев, Илия Петров, Елин Пелин, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Асен Василев, Корнелиу Баба, Борис Караджа.

 "Край Дунава"

Натюрморт с риби