В очакване на промяна

Игор Иванов*

Всички, които по един или друг начин са съпричастни към външната политика и международните отношения, чувстват стремително надигащите се фундаментални промени. Едни свързват предстоящите промени с новите опасности и предизвикателства, други точно обратното виждат в тях основания за нови надежди и оптимизъм.
Но, че промените са неизбежни, както и че те ще носят дълбок и необратим характер, е ясно на всеки политик, анализатор международник или журналист.
Краят на 80-те и началото на 90-те години на миналия век беше белязан със сходни, витаещи във въздуха, предчувствия за настъпването на нова епоха в световната политика. Тогава в миналото отиваше двуполюсният свят, световната социалистическа система се разпадаше, процесите на глобализация и неолиберализмът започваха своето триумфално шествие по света. Но тогава, преди четвърт век, заради целия комплекс от обективни и субективни причини старата система на международни отношения до голяма степен успя да устои под напора на промените, ограничавайки се до незначителни промени.
Непроменени останаха предишните "носещи колони" на световния ред от втората половина на ХХ век: основните международни организации и институции (от ООН и Световната банка до НАТО и ОССЕ), фундаменталните принципи на международното право, традиционните политики на великите държави към решаването на техните външнополитически проблеми и провокираното от тях рязко изостряне на напрежението между западните държави и Русия.
Но да се "замрази" системата на международните отношения в средата на второто десетилетие на XXI век с още 20-30 години напред вече не се получава, за което красноречиво говори драматичната криза в Украйна.
Кризата, освен всичко друго, нагледно показа очевидните недостатъци на европейските и световните институции за сигурност, двусмислеността и лукавството на съвременните международно-правни норми, безсилието на международното гражданско общество заедно с експертно-аналитичната общност в техните опити да окажат влияние на кървавия конфликт в Източна Украйна. И всичко това - в самия център на Европа, на континента, където даже предположенията за вероятен голям военен сблъсък до неотдавна се възприемаха като продукт на болното въображение на фанатичните идеолози на "студената война".
Всъщност, украинската криза далеч не е единственият симптом на започващата революция. Старата износена тъкан на световната политика се къса на най-различни места. В Близкия изток, където днес е заплашена цялата система на регионална стабилност, и дори държавността на много страни като такава. В зоната на Европейския съюз, който никак не може да излезе от проточилата се икономическа, финансова и институционална криза. В Източна Азия, където се ускорява оръжейната надпревара, повсеместно расте национализмът и с нова сила се разгарят историческите спорове и териториалните конфликти. Поставянето на нови кръпки върху тази тъкан става все по-трудно, а и те се запазват все по-зле.
Ясно е, че започналата революция в световната политика ще бъде сложен, болезнен, в много случаи опасен процес. Такива са особеностите на революцията. Но ще успеят да намалят рисковете, да избегнат новите заплахи и да се включат в новия световен ред само тези общества и държави, които най-адекватно възприемат случващите се промени, предвидят техните най-близки и отдалечени резултати и реалистично определят своето място и своята роля в бъдещето.
Неслучайно днес в света става рязка активизация на дискусиите за нови подходи при изучаването на международните отношения. Старите методологични методи, създадени преди всичко в САЩ в средата на миналия век (многобройни модификации на политически реализъм и либерализъм) и противопоставящите им се "ревизионистични" парадигми ("неомарксистка", "цивилизационна", "геополитическа" и др.), вече са явно недостатъчни, за да се опишат съвременните световни процеси, да не говорим за достоверното прогнозиране на тяхната динамика и възможните последствия. А новите подходи тепърва се появяват, при това търсенето им протича в условията на ожесточена интелектуална борба.
В тази борба проверка за сигурност преминава целият интелектуален багаж, който получихме в наследство от миналия ХХ век. Такива базови понятия като "суверенитет", "правото на нациите на самоопределение", "взаимна зависимост", "баланс на интересите" стават предмет не само на академични дискусии, но и на политически битки. Появяват се нови понятия и нови концепции - "хуманитарна интервенция", "задължение да защитаваш", "несполучила държава", "управляем хаос" - които също се оказват в самия център на световната политика. От това дали човечеството ще успее да се договори по тези базови понятия, до голяма степен зависи и общата ни способност да възродим управляемостта на цялата световна система.
Руският съвет по международни въпроси (РСМД) си постави задачата да даде по възможност пълен и обективен обзор на протичащата в световната експертно-академична общност дискусия. Резултат от двегодишните ни усилия е тритомната антология "Съвременната наука за международните отношения в чужбина", която е логично продължение на издадения преди 3 г. шесттомник "Русия в глобалния свят" (2000-2011).
Иска ми се да се надявам, че публикуването на тритомника ще се превърне в стимул за обсъждане на въпроса каква роля би могла да изиграе руската наука за международните отношения в глобалните дискусии за бъдещето устройство на света. По никакъв начин не искам да омаловажа нашите постижения в тази област - достатъчно е да си спомним многобройните изследвания за теорията на международните отношения на руски академични институти. Не може да не се отбележи и това, че в Русия теорията на международните отношения отдавна вече не е "столичен спорт" - сериозни изследвания в тази област се правят днес в редица регионални университети - от Калининград до Владивосток. Радостно е, че през последните години в международните изследвания активно се включва младежта, което дава надежда за възраждане на почти загубените родни школи.
Бих искал да обърна внимание на някои сериозни проблеми, с които тепърва предстои да се заемем. Първо, при нас, както и в целия свят, се запазва сериозен разрив между научната теория и политическата практика. Вероятно, вината за това е и на двете страни.
Второ, науката ни за международните отношения и външната политика днес се характеризира с доста голяма степен на партийност, политическа ангажираност. На това поле, понякога доста емоционално, изясняват отношенията си нашите "патриоти", "либерали", "атлантисти" и "евразийци" и т. н. В същото време според мен науката за международните отношения, както и външнополитическата практика, трябва да имат надпартиен характер, да отразяват общонационалните, а не груповите интереси. Критерий за оценка на всякаква работа трябва да бъде единствено професионалното ниво, а не партийната или политическата принадлежност на автора.
Трето, загриженост предизвиква много слабото представяне на нашите учени на основните международни площадки, където се обсъждат контурите на бъдещия световен ред. Страната ни се представя буквално от няколко експерти и интелектуалци, които дори физически не са в състояние да обхванат поне основните целеви аудитории в чужбина. Изключително актуална изглежда задачата за многократно разширяване на участието ни в дебатите с чуждестранни колеги по основни въпроси на новия световен ред. Искам да подчертая - става въпрос не за засилване на външнополитическата пропаганда, а именно за съвместно експертно търсене на решения на онези проблеми, които са централни за бъдещия световен ред.
Понякога се чуват изказвания, че руската наука трябва да създаде своя собствена, "суверенна" теория на международните отношения, като се освободи най-накрая от чуждото влияние. Такива изказвания могат да се приравнят към призивите да се нарисува отделен "глобус на Русия". Сформирането на нов световен ред е общо дело на цялото човечество, ето защо и обсъждането на основите му изисква максимално открит и демократичен международен диалог. А какво роля ще играе в този диалог Русия - ще зависи единствено и само от нас самите.


* Игор Иванов e президент на Руския съвет по международни отношения. Той е бил министър на външните работи на Руската федерация (1998-2004 г.) Професор в МГИМО и член-кореспондент на РАН.


Светът е изправен пред необратима промяна, а вече започналата революция в световната политика ще бъде сложен, болезнен, в много случаи опасен процес


Резултат от 2-годишните усилия на РСМД е тритомната антология "Съвременната наука за международните отношения в чужбина"