В сравнение с него Тартюф е Хималаи

"Забравил шута ранга свой..."
Градска любовна лирика


Президентът Росен Плевнелиев беше близко до преполовяване на мандата си, когато написах във в. ДУМА, че е своего рода близнак на Молиеровия Тартюф. Хранех надежда присъщото му лицемерие и използвачество да имат все пак някакъв ръст, да не са кух звук, излизащ от "празната бъчва" на баснописеца Крилов. С късна дата ще призная: тогава сбърках с мащабите и ръста на президента! Тази констатация Плевнелиев я подпечата и с интервюто си на 12 януари т.г
Въпреки старанията на интервюиращия Виктор Николаев да поразхубави Плевнелиев, чудото не се състоя. Той си остана такъв, какъвто живее в съзнанието на народа. Изглежда, че наистина е банално всекидневен човек, със странни способности да прави нещата маломерни, случайни, по кухненски услужливи и непотребни. Да изпразва думите и техните значения от съдържание, да ги сервира като маловажни и второстепенни. И лицемерието му е колкото банално до предел, толкова простодушно като самомнение. Движи се непрекъснато

по ръба на истините и лъжите

и това го упоява като наркотик, който повдига градуса на настроението.
В такива случаи се зачервява от вълнение, удря го на сантименти и, подобно на актьора в театъра на преживяването, започва сякаш сляпо да се доверява "в предложените обстоятелства". Нищо чудно подобно раздвояване на личността при досегашния президент да излиза от душевните му глъбини. Преди се съмнявах, сега не - би трябвало нашият персонаж съвсем сериозно и покъртително да си вярва, че е преродена пастирка. Бойко Борисов и той обича да бърка истините с лъжи, но при него това е рационален акт на политик, който манипулира околните, който ни за минута не изпада в самохипноза както Плевнелиев.
Тази самохипноза не пречи на Плевнелиев да си връзва сметката, да не изпуска интереса, който гони. Например, в интервюто по Нова за него най-важно беше да заслужи нов пост и нова власт след напускане на президентството! Главно в чужбина! Затова, леейки сълзи за България, той завърши с уверението, че е демократ, готов да даде мило и драго заради ЕС и европейските ценности. Демократ, който люто се плаши и люто мрази Русия и всичко путиновско в нея. Демократ, който се бори за честта утре да го пришият по заслуги към високопоставения обслужващ персонал на евроатлантизма и атлантизма. Театроведът Гочо Гочев имаше любима фраза по време на социализма за наши тарикати интелектуалци, които под път и над път бичуваха Запада, а непрекъснато киснеха в поредната западноевропейска столица: "Българийо, Българийо, с теб и в Париж ми е добре!"
И все с грижа за народа, и все от негово име се произнася. А народът не долюбва този все още президент, не го ще, тъй като

служи на двама чужди господари

което в Новия завет се счита за порок. И за Русия, и за Путин българският народ мисли съвсем различно от Плевнелиев. Поне да беше се съобразил със социологическите анкети или с казаното в класическата българска поезия - Добри Чунтулов, П.Р. Славейков, Иван Вазов, Гео Милев, Христо Смирненски, Христо Ясенов, Никола Вапцаров, Христо Радевски, Валери Петров, Иван Пейчев, Богомил Райнов...
Иначе Плевнелиев не е начеващ автор в интригите и двусмислените подкачания. Кълве по всеки, който в един или друг момент го е настъпил по мазола. В телевизионното интервю най-очебийно си отмъсти на вицепрезидента Маргарита Попова, защото не го последвала в битката му срещу плутокрацията и олигархията. Забравяйки да допълни, че докато той изпълняваше заповедите на брюкселската бюрокрация и на българските соросоиди, предвождани от мнимите реформатори на олигарха Прокопиев, Маргарита Попова показа характер на родолюбец, който защитава националната кауза, на интелектуалец, които държи на своето достойнство.
В интервюто Плевнелиев ни трогна и с пламенната си преданост и обич към премиера Бойко Борисов. Но не забрави да изтъкне как, общо взето, благодетелят му Борисов оплел конците на държавното управление и конкретно на съдебната система; поради прагматизма си не бил последователен в отричането на Руската федерация. Жегна Борисов и защото не му предложи да стане за втори път президент.
Приписа си заслуга, че самостоятелно е взел решението да не се кандидатира повторно. Но премълча голия факт, че ако се беше явил на президентските избори, би получил решително

по-малко гласове от Цецка Цачева

На парфюм, използван от стара дама, миришеха похвалите му за същата Цачева - толкова изхабени, със силно концентриран дъх бяха напоени.
Измъкна се сух от въпроса защо съпругата му не се появява с него. Макар и на слепеца да е ясно, че причината е, така да се рече, "екзистенциална". Жените, както се знае, могат да сключат сделка с мъж, който плува умело в живота, печели добри пари и постове. Цената в случая обаче не е никак малка - отчуждение, разминаване с най-интимните чувства, нетърпимост!
Особено се гордее Росен Плевнелиев с последното си писмо до Доналд Тръмп, в което бил изразил дълбока тревога от евентуалното затопляне на отношенията между САЩ и Русия. Всъщност става въпрос за донос, написан от Плевнелиев по поръчка на най-яростните врагове на Руската федерация и руския народ във Вашингтон и Брюксел.
И забележете - всичко е било предвидено! Писмото на Плевнелиев да бъде получено в дните преди инаугурацията на Тръмп. Авторът му да е лице от страна-сателит на САЩ, за да бъде възприето от новата администрация на Белия дом и като закана, и като не толкова радикално предизвикателство, т.е. като любимата на американците жвачка. Предварително е било решено поръчаното писмо да го преподпишат водещи европейски политици.
Плевнелиев адресира доноса си специално до новоизбрания президент на САЩ, тъй като това е една от формите на грубия натиск, който оказват върху него господарите на българския президент. В тяхна изгода е да откажат Тръмп от намерението му да нормализира отношенията на САЩ с Русия и да прекрати приближаването на човечеството към атомния апокалипсис.
Нашето момче от Гоце Делчев, както личи, не си поплюва, бидейки наясно, че

силите, които стоят зад писмото-донос

ще имат решаващ глас за бъдещата му служба на международното поприще. Така че, от негова гледна точка, ходът е печеливш.
Едно допълнение. Росен Плевнелиев не е изключение в съвременния ни обществен пейзаж. Той е продукт на онази голяма част от българската номенклатура, която през 90-те години на миналия век извърши своята номенклатурна революция. По този начин от управител на обществената собственост тя се превърна в притежател на същата собственост с права да я наследява.
Вярно е, че тази номенклатура и нейните наследници са с комунистически произход и минало. Но по-същественото е, че днес те са факлоносците на антикомунизма и русофобията у нас! Промениха се социалните им интереси, промени се и социалното им поведение!
Примерът с Росен Плевнелиев е красноречив. Той е обзет от

бесовете на антикомунизма и русофобията

не въпреки, а благодарение на това, че е син на номенклатурчик от Благоевградска област (зав. отдел в Окръжния комитет на БКП), че е бил комсомолски секретар и партиен активист! Плевелиев изобщо не се различава от "мострата" на днешните крайни антикомунисти и русофоби, направили кариера чрез номенклатурните си привилегии.
Нека на наивници да разправя Плевнелиев, че станал самостоятелно богаташ през демократичния/криминален преход. Той получава своя старт на крупен буржоа след 10 ноември 1989 г. заради номенклатурната си подкваска и привилегированите бизнес позиции, дадени му от първия кабинет на Андрей Луканов!
Може би, драги читателю, ще възразиш, че бия по "умряло куче", че президентските дни на Плевнелиев са безвъзвратно отлетели. Но тук се спирам върху опита за нов "неудържим възход" на Р.П.; върху бъдещите му възможности да вреди на България. Интересувам се от Плевнелиев като типология на прехода, но и като сигнал за това как своеволна приумица на политика Бойко Борисов може да доведе до "триумф" на най-несъстоятелния президент на България през последния четвърт век.