В света на Валери
Той беше мъдрец, излъчващ оптимизъм и вяра в доброто, будеше възхищение с умението си да открива красотата в малките неща в живота. И да твори красота
/ брой: 236
Големият майстор на римите, които той превърна в своя вселена, си отиде на 94 години, след като беше произнесъл незабравимата фраза, придружена с въздишка: "Тази сладка дума работа..."
Откъдето и да погледнеш към този свят, все е необозрима вселена - съзвездия от рими. Цели галактики от свои и преводни поетични текстове, най-значимата между които е Шекспир...
Светът на Валери Петров е с българска марка. Неговата престолнина бе един стол на тавански етаж с библиотека и пишеща машина. Изглежда боговете притежават само това, от което имат нужда да творят. Никаква вещомания не занимаваше мисълта му. А само светът на думите и боравенето с тяхното красиво съзвучие го задържаха денонощно над белия лист. Защото беше превърнал в защитен рефрен-оправдание: "Човек не се отказва от живота - работи ми се, създава ми се нещо. Много се оказах работлив. Да, работи ми се..." Предполагам, че и там, където се пресели, пак ще прави същото, пак ще е Творецът, защото Господ го е превърнал в себеподобно копие, казал му е: "Работи..."
А толкова земен и достъпен беше този дребен на ръст с многодиоптърни очила Валери Петров. Той беше и във Великото народно събрание след идването на българската демокрация, където го запомниха като редактор на преамбюла към новата Конституция. Защото всички знаем, че той беше мъдрец, излъчващ оптимизъм и вяра в доброто, той будеше възхищение от умението му да открива красотата в малките неща в живота. И да твори красота.
Ето защо тази първа паметна вечер за него ни задължава да си спомним най-важните факти от биографията му.
Валери Нисим Меворах е роден в София на 22 април 1920 г. Баща му е известен адвокат, завършил право в Женева, където попада под влияние на социализма. Там се запознава и със студентката по френска филология Мария Петрова, с която се женят. Бащата на поета пише книга за Яворов, после е посланик в САЩ. Бъдещият поет взема фамилията на майка си. С това име подписва първите стихове, които печата още 15-годишен, а първата си книга "Птици към север" издава с псевдонима Асен Раковски през 1938 г. още като възпитаник на Италианския лицей... Учи за лекар, става журналист. Славата го спохожда обаче истински през 1960 г. с поемата "В меката есен", а след две години се появяват и други, сред които и "Палечко". През 70-те години излизат сатиричните му стихотворения "На смях", "Копче за сън", а през 1986-а и книгата "Пет приказки", за която е вписан в почетния списък на Международния съвет за детската книга. Той е и сценарист на дузина игрални филми. Затова ние сме част от неговата вселена на римите и съзвучията на думите. Затова един от неговите рецитатори - актьорът-юбиляр Вели Чаушев, ще ни предложи рецитал от вселената Валери. Защото той е един за всички.
Днес от 18 ч. в салона на Националния клуб на БСП, ул. "Позитано" 20, Вели Чаушев ще изнесе рецитал по стихове на Валери Петров.