В търсене на позитивни новини

Петър Попов

 За разлика от повечето хора, които четат вестници сутрин, аз ги чета по цял ден... С мазохистична страст и необяснима последователност.
Започвам с хороскопите. На едно място ме предупреждават да не правя едри инвестиции. Тъкмо в момента, когато мисля дали да инвестирам последните си два лева в кюфтета с намалена цена в съседния супермаркет. На друго място ме предупреждават за внезапно  избухваща интимна връзка с руса дама. Подразбира се и красива. На моите години това само ме натъжава. И така нататък...
След това вестниците ми дават нова, богата информация. В една медия описват разочарованието на фолкдивата Гладиола от новия й любим. В смисъл такъв, че не бил богат бизнесмен, а скромен гей, любител на декоративни рибки... И за последния албум на рок група "Пияни вишни" научавам. Той носи поетичното заглавие "Клани-недоклани". После идва ред на криминалната хроника. Изнасилена баба на гара в Югоизточна България. По-нататък учителка се залюбила с десетокласник-двойкаджия. Но не чакала дете от него, защото самата тя била три години преди пенсия... Дядо от Силистренско си допил след посещение в кръчмата с политура. След което правил неприлични предложения на медицинска сестра в токсикологията.
Към обяд задрямвам претоварен от информация. Присънва ми се медицинска сестра с мустаци, която тръгва към мен с бичкия в ръка и нежно ме пита: "С дрехите ли да ви разбичвам, или ще се съблечете?"
Будя се полудял от страх и пак чета вестници. Вече имам зависимост от тях, като български пенсионери, които не знаят какво да правят с многото свободно време. Зачитам материал за международното положение. Някакви азиатци се заканват на някакви американци, като търсят помощ от африканци, за да закупят оръжие от австралийци. Само Антарктида не е замесена като континент. После прочитам от край до край и материал за финансовата криза. С умиление научавам, че тя ще приключи, когато навляза в стогодишнината си. И пак чета, чета, чета...
Привечер с натежала глава и несигурна крачка излизам навън. На стълбището ме посреша съседката Гичка.
- Бледичък и уморен ви намирам, комшу - загрижено ми пропява тя. - Мислете позитивно, търсете хубавите новини из пресата и ще се почувствате по-добре.
- По цял ден това правя! - отвръщам ядно и отминавам...