"Ваал" на Брехт под режисурата на Дамян Тенев има премиера в Театър НАТФИЗ

Премиерните представления на "Ваал" по Бертолт Брехт ще се състоят днес и утре, 6 и 7 ноември, на Сцена 47 в НАТФИЗ. Режисьор и автор на сценичната версия е Дамян Тенев, а в творческия екип участват още Камелия Маркова - сценография и костюми, Велислава Дипчикова - хореография, Милен Апостолов - композитор, Янко Бреков-Бръснаря - музика и текст на песните, доц. д-р Лора Мутишева - словесно действие, плакат - Лина Петрова. В спектакъла участват студентите от трети курс "Актьорство за драматичен театър", профил "Мюзикъл", с художествен ръководител проф. д-р Пенко Господинов, научи ДУМА от от Венцеслава Велчева, главен експерт "Връзки с обществеността" на НАТФИЗ.

Режисьорът Дамян Тенев споделя за своя прочит на текста:
"Разглеждам "Ваал" като история, написана от млад човек за връстниците му - Брехт е едва двадесетгодишен, когато завършва първата версия на пиесата. В този текст има сила, стремеж, гордост, нагон, безумие и усещане за безсмъртие - качества, присъщи на младостта, но и много болка от неразбиране, самота, липса на посока и смисъл. 
За мен "Ваал" е опит за любов, за осмисляне чрез любовта и стремеж към освобождаване от самия себе си в един свят, задвижван от материалното, от употребата на стоки и хора. Това е история за сблъскване между тела в опит да се запълнят празнотите отвътре - колкото по-големи са празнотите, толкова по-силен, по-необходим и неудържим е стремежът към другия.
Но какво търси Ваал? Слава, пари или просто онази "малка градина със синьо небе над нея и нищо друго", рая, от който преди толкова време е бил изгонен, онзи кът на хармония и любов, изгубен в стремежа към свобода. Но получава единствено заместители, сякаш всичко естествено и органично отдавна е било заменено с нещо вторично - както отвън, така и отвътре.
Любовта е начин да се осъществиш чрез другия, но в света на Ваал тя сякаш вече не съществува: самотата е присъща на всички и всеки е затворен в собствените си потребности. В този смисъл Ваал не е срещу обществото и нормите му, а се явява един от най-ярките симптоми на заболяването му.
Ваал е Дионис, който носи веселие и смърт, празник и похот, мъдрост и простота; той е силата на животното в човека, което иска да разкъсва и да използва, но е и човекът, който има сетивата и разума да осъзнае собствената си низост и да разкъса сърцето си заради нея.
"Ваал" е парадоксът у човека, у когото жаждата за любов се превръща в насилие, а стремежът към свобода - в стремеж към самоунищожение. Именно тези противоречия доказват - той все още е жив."