Вагнер VS. Верди

Соня Александрова, Флоренция
Специално за ДУМА

Цялата 2013 г. ще бъде посветена на 200-годишнината от рождението на двама вечно противопоставяни композитори - немеца Рихард Вагнер (22 май) и италианеца Джузепе Верди (10 октомври). Те никога не са се срещали, но винаги са били представяни като съперници, които се недолюбват. Творят паралелно, с различен успех. Празнуванията започнаха още в края на миналата година и отново разпалиха духовете. На 7 декември - ден на патрона на Милано св. Амброзио, "Скалата" по традиция открива сезона. Той започна, за "ужас" на поклонниците на Верди, с "Лоенгрин" на Вагнер и предизвика немалко спорове. До следващия 7 декември 2013-а, когато юбилейната година ще приключи с "Травиата" на Верди, меломаните ще бъдат задоволени с още седем негови опери ("Фалстаф", "Набуко", "Макбет", "Оберто", "Бал с маски", "Дон Карлос", "Аида") за общо 65 вечери срещу пет опери на Вагнер с 26 вечери. Така че италианецът ще преобладава в "своя дом" - "Скалата", където са имали премиера осем от произведенията му.

Рихард Вагнер

Джузепе Верди

Откриването на двойния юбилей съвсем не е случайно с "Лоенгрин". Това е първата Вагнерова опера, представена в Италия. Нейната премиера е през 1871 г. в Болоня, последвана от 19 реплики. Верди присъства на една от тях, скрит в ложата, за да избегне ръкоплясканията на поклонниците си. Върху партитурата си води бележки, запазени и до днес. Те са 114, от които 78 със строг упрек най-вече към диригента и прелюда ("хубав, но тежък с продължителните си високи тонове на цигулките"). Още преди да я чуе, Верди уважава някои театрални открития на Вагнер и пожелава да му изпратят писанията му на френски, "защото искам да го познавам и от този аспект". В същата 1871 г. Верди приключва "Аида" и при подготовката й за "Скалата" иска от издателя си Рикорди, между другото, "да направи оркестъра невидим. Тази идея не е моя, тя е на Вагнер и е много хубава". Верди се ядосва, че го наричат "имитатор на немския маестро". През 1863 г. в писмо до приятелката си Мафеи той пише: "Няма нищо лошо, стига адмирацията да не се изроди в имитация. Вагнер го има и е безсмислено да се преправя. Той не е хищен звяр, както биха искали пуристите, нито Пророк, както желаят апостолите му. Той е човек с голям ум, който предпочита грубия път, защото не знае да намери най-лесния и най-прекия". Вагнер е много по-жесток с Верди. Десет минути след началото на неговия "Реквием" във Виена той и съпругата му си излизат и един от двамата промърморва: "Чухме това, което трябваше да чуем, и си тръгваме". И пред очите на смаяната публика напускат операта.
Любовта на Вагнер към родината на белкантото е всеизвестна. Първото му пътуване до Италия е през 1853 г., когато приключва текста на "Пръстенът на нибелунгите". Вдъхновява се за музикалния прелюд към "Рейнско злато" малко след слизането от парахода Генуа-Ла Специя. По това време Верди вече триумфира с "Травиата" и "Трубадур".
През 1858 г., след бурен семеен скандал, Вагнер отива във Венеция, където прекарва седем месеца в абсолютна изолация. Отсяда в хотел "Даниели" и двореца "Чиприани" и работи над второто действие на "Тристан", за което признава: "В една безсънна нощ, стоейки на балкона в три часа сутринта, чух за пръв път стара песен на гондолиерите. Струва ми се, че провикването, пресипнало и оплаквателно, идваше от Риалто (най-известният мост във Венеция - б.а.). Подобно мелодия отвърна още по-надалеч и този изключителен диалог продължи с интервали, често много дълги. Тези впечатления останаха у мен до завършването на второто действие на "Тристан" и може би ми подсказаха провлачванията на английския рог в началото на трето действие". След това композиторът отива в Милано, където завършва "Тристан". Верди представя "Бал с маски".
 От 1880 г. до смъртта си Вагнер заедно със семейството си живее между Палермо, Неапол, Сиена, Венеция. Той обикаля Южна Италия заради здравето си. Когато е в Сицилия, недалеч от Катаня, вижда, макар и отдалеч, Гарибалди, който пътува от Катаня за Месина. Тази среща е описана в оригинална статия: "Влакът на Гарибалди спира на гарата, точно срещу хотела, временна резиденция на Вагнер. Тълпата ръкопляска. Композиторът по халат излиза на улицата и пита собственика на хотела кой е толкова аплодираният възрастен мъж. На отговора, че това е героят на двата свята, Вагнер казва: "А!" От своя страна Гарибалди, виждайки от влака този почитаем господин в халат, пита кой е. Отговарят му, че е изобретателят на музиката на бъдещето. Гарибалди произнася: "А!" Никой от двамата не помръдва. Влакът тръгва. Това е събитие, което няма равно на себе си. Двама епохални мъже запечатват нямата си среща с най-архаичното възклицание: "А!" Много ценни са "Дневници на едно пътуване" на втората му съпруга Козима Вагнер (дъщеря на Ференц Лист, родена в Комо), от които научаваме впечатленията на композитора за Италия, раждането на неговите произведения. Когато влиза в катедралата на Сиена, той възкликва очарован: "Ето храма на Граал за "Парсифал". Вагнер завършва последната си опера "Парсифал" в Палермо на 13 януари 1882 г. Премиерата е през юли в Байройт. На нея присъстват Брукнер, Лист, Малер, Сен-Санс. След много години, пак както с "Лоенгрин", театърът в Болоня е първият в Италия, който представя "Парсифал" - на 1 януари 1914 г.
През есента на 1882 г. Вагнер се премества трайно във Венеция. Разхождайки се по един от каналите, той чува минувач да тананика "Аида" и изпитва нескрита досада. В едно от кафенетата на площада "Св. Марко", където е отсядал със семейството си и Лист, още се пазят столът и масата му. Три дни след смъртта му на 13 февруари 1883 г. от сърдечен пристъп композиторът напуска окончателно Италия. Бронзовият ковчег, изпратен специално от Виена, е носен от осем мъже. Един от тях е главният герой от романа на Габриеле Д'Анунцио "Огънят". В книгата "Вагнер във Венеция" от английски автор четем: "Покритите с черни знамена гондоли се спуснаха по канале Гранде, придружени от тъжния и дълбок камбанен звън на една от многото камбанарии, с които е богат този град". Днес домът на композитора е седалище на асоциацията "Рихард Вагнер" - паметна плоча с текст от Д'Анунцио напомня за него. Същият поет написва ода 18 години по-късно, след смъртта на Верди през 1901 г. Вагнер има с Венеция съдбовни отношения. Градът не приема неговите творби, но му подсказва мелодии. Предлага му убежище и става театър на неговата смърт. Верди е свързан с Венеция най-вече професионално. За театър "Ла Фениче" (Феникс) пише пет опери - "Ернани", Атила", "Риголето", "Травиата" и "Симон Боканегра", чиито премиери са там.
След смъртта на Вагнер Верди изпраща писмо до издателя си Рикорди: "Тъжно, тъжно, тъжно! Вагнер е мъртъв! Когато вчера прочетох новината, останах съсипан. Нека не спорим! Изчезва една голяма личност! Човек, който оставя могъща следа в историята на изкуството! В неговата музика, колкото и да е далеч от моите чувства, с изключение на "Лоенгрин", има живот, кръв и нерви. Тя има право да остане".
Сънародникът на Вагнер, писателят Томас Ман, споделя в спомените си за Италия: "Разхождам се из улиците на Рим и чувам и най-необразованото момче да припява някоя популярна ария на Верди. Къде в Германия ще срещнете някой да знае и да тананика тежките арии на Вагнер?"
В своята книга "Верди, италианецът" Рикардо Мути, за когото "Верди е музикантът на моя живот", също съпоставя двамата композитори: "Убеден съм, че и Вагнер е огромен като Верди, но смятам, естествено може и да греша, че в бъдеще човечеството ще има повече нужда от Верди, отколкото от Вагнер. Дирижирал съм много Вагнер, неговата музика е чудесна, омагьосваща, способна да те дрогира.
Песенността, италианският стил на пеене или на писане на мелодия имат за Верди огромно значение и когато под влиянието на Вагнер се оформя нова школа, Верди е дълбоко обезпокоен. Има значение и фактът, че Верди не е живял в Неапол или Рим, а е роден в област, била под австрийско господство, и австро-немската музика там има същото значение като италианската. Той силно се противи на немското нашествие и реагира срещу провинциалното поведение на т.нар. хора на културата, които смятат, че с Вагнер най-сетне са намерили "истинската" музика, и изхвърлят Верди. Това го обрича на дълго мълчание, след което си отмъщава, оставяйки, за щастие, огромна музика".
Тя вече звучи, паралелно с тази на Вагнер, из оперните театри по цял свят, които се надпреварват да я изпълняват в юбилейната 2013 г.