Външните министри на ЕС разделени за Западните Балкани

Повече критики и скептицизъм излъчиха като послания външните министри от ЕС към страните от Западните Балкани. На работната си среща в София първите дипломати от съюза не успяха да постигнат договореност около предложението на ЕК за насърчаване на разширяването към Западните Балкани. Крайното послание е, че шестте държави, стремящи се към членство, първо трябва да приложат трудни реформи, коментира Ройтерс.
На две от страните - Сърбия и Черна гора - им бе посочена евентуална дата за присъединяване - до 2025 година. Унгарският външен министър Петер Сиярто споделил, че е разочарован от този срок. Според него първите две страни трябва да бъдат приети още през 2022 г.
Друга е позицията на Германия, една от водещите сили в ЕС. Берлин привежда като довод примери от България и Румъния, които са в ЕС, но все още не са постигнали желаното в правосъдието и борбата с корупцията.
Отказът на Сърбия да признае независимостта на бившата си провинция Косово, която беше призната от повечето страни членки на ЕС, макар и не от всички, е само един пример за тежките регионални спорове, които застрашават интеграцията на Западните Балкани в ЕС, пише още Ройтерс. Македония пък все още води спорове с Гърция за името си.
На по-различно мнение са Полша, Италия и Австрия. Според външните министри на трите държави трябва да се засилят опитите за отваряне на ЕС към Западните Балкани. Защото все повече се усещало влиянието в региона на Русия и Китай.
В крайна сметка първите дипломати на Европа са се обединили около мнението, че корупцията и мощните престъпни банди, които контрабандират оръжия, наркотици и мигранти през европейските граници са сред от основните проблеми в региона.