Въпросът на референдума бе неясен

Основни проблеми на отминалия референдум са били подмяната на въпроса, който е бил нееднозначен, липсата на законово уредено положение на страните-опозиция, информираността на гражданите, финансирането и признаването на резултатите. Това гласи анализ на първото национално допитване, направен от Института за развитие на публичната среда. Шефката на ИРПС Антоанета Цонева илюстрира, че отговорите "не" може да значат отрицание на ядрената енергетика като цяло, на АЕЦ "Белене", на строителство на нови мощности или за удължаване на съществуващите в Козлодуй.
Цонева смята, че срокът за събиране на 500 000 подписа е твърде кратък и само развити политически структури могат да се справят. Институтът препоръчва той да стане половин година. Едномесечен срок на проверка на подписите в ГРАО е другото предложение. Отчетена е неяснота при наличие на повече процедури за иницииране на референдум. "Имахме гражданска подписка, но и инициирано допитване от 76 народни представители от ГЕРБ. Получи се дублиране, което не бе законово изчистено и предвидено", обясни Цонева. Според нея това е дало възможност да се подмени въпросът на инициираната от гражданското общество подписка. "На практика въпросът бе сменен. Не е ясно как партиите ще процедират, ако гражданите поискат референдум по въпрос, който не е удобен за политическото представителство. И опозиция, и управляващи могат да стартират своя инициатива, която да измени първоначалния замисъл", предупреди Цонева.
Институтът препоръчва подобряване на информационната кампания за референдумите, неутрално поведение на институциите по време на кампанията и промяна в процента, гарантиращ признаването на резултатите. Настоява се и за задължителен финансов контрол на кампанията. Според Цонева при гласували 30-40% от всички избиратели с право на глас референдумът трябва да има задължителен за институциите характер.
Наблюдение върху 648 публикации от водещи медии отчита, че само 81 материала са разглеждали ползите и вредите от нова атомна електроцентрала. В 271 фокусът е бил свързан с партийните сблъсъци по темата, а близо 150 са концентрирани върху цената на АЕЦ "Белене". В 36% от материалите становище изразява Бойко Борисов, а в 14 на сто - Сергей Станишев.