23 Октомври 2019сряда04:33 ч.

На фокус

Въпроси за четири милиарда

Има ли връзка новият дълг с масовото спиране на обществени поръчки и дали целта не е парите от тях да се раздадат наново, но на "правилни" хора?

/ брой: 67

автор:Светлана Велева

visibility 1625

От февруари месец насам се случва нещо нетипично във финансово-политическия живот у нас. Масово спиране на обществени поръчки във всички сектори. Странното в случая е не само тяхната масовост, а различните и противоречащи си обяснения, които дават управляващите за тяхното прекратяване. А най-интересното е, че всичко това се случва на фона на поемането на нов дълг от 2 млрд. евро. Това поражда основателни въпроси. Хазната е изпразнена и няма пари да плаща за поръчките и затова експресно се попълва с нов заем? Тече пренареждане на олигархичните кръгове и политическо влияние, натиск от ЕК, или пък се подготвя най-грандиозното източване на държавни средства след аферата КТБ? Да, там капиталите бяха частни основно, но за тях платиха всички данъкоплатци с нов солиден дълг. Нека видим фактите.
По разпореждане на премиера Бойко Борисов бяха спрени обществени поръчки за близо 2 млрд. лева. Тоест 2 млрд. лв. са блокирани - те не се въртят в икономиката. Кое наложи това спиране и какви версии чухме досега?
Първата беше, че поръчките са свързани със съмнителни лица и затова трябва да се проведат наново. Това стана ясно от думите на премиера Бойко Борисов, който при първата спряна процедура за строителството на 60 км от магистрала "Хемус" заяви, че я прекратява заради съмнения, че избраните изпълнители са свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски и шефа на "Лукойл" Валентин Златев. Консорциумите, както и дисквалифицираната турска фирма, подадоха жалби в КЗК срещу решението, но те не бяха уважени. Борисов дори заяви, че неустойки за спрените обществени поръчки няма да бъдат плащани, защото спирането е направено по законен начин.
Дни след първата версия Борисов заяви, че поръчките са развалени, защото тези обекти могат да се изградят с по-малко пари. Премиерът дори направи странното предложение скоростта на магистрала "Хемус" да бъде свалена до 120 км/ч, за да се спестят средства от изграждането. Ще се стесни и пространството между двете ленти на движение. Вече няма да е 3 метра. Така ще се спестят около 100-150 млн. лева, заяви той. С което стигаме до причина номер две - няма пари. От регионалното министерство официално потвърдиха, че търговете са били прекратени заради липса на финансиране по линия на ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020".
По-късно обаче Павлова се изметна на 180 градуса, като даде да се разбере, че новият търг за магистрала "Хемус" ще бъде обявен до две седмици с нова по-висока прогнозна цена - 750 млн. лв. без ДДС за 60 км. Прогнозната стойност на предишния търг беше 434 млн. лв., С което напълно опроверга версия номер две - липса на средства. А спирането на обществени поръчки без ясна причина продължи. Няколко дни след спирането на търга за "Хемус" НКСИП прекрати и процедурата за тунела "Железница", която беше обявена в края на миналата година при индикативен бюджет от 250 млн. лв. Основният мотив е съвсем друг - необходимост от допълнителни чертежи и жалба в КЗК. Жалбата се оказа внесена от фирмата "СиГ Груп", която няма нищо общо със строителството, а се занимава с ресторантьорска дейност. Жалбата на "СиГ Груп" бе отхвърлена.
След "Хемус" бях спрени обществени поръчки за още над 600 млн. лева. Едната е на Югозападното горско стопанство за 95 млн. лв. за изграждане на горски пътища, а другата - на МВР за новите лични документи на стойност половин милиард лева. БНБ щяла сама да си ги печата, за да защитят личните данни. Големи поръчки на община Варна също се спират. Този път се появява трета версия. Министърът на финансите Владислав Горанов коментира, процедурите се спират, за да се проведат по правилата на новия Закон за обществените поръчки. Очаква се той да бъде приет до края на март.
"Говорим за подобряване на прозрачността. За да няма никакви съмнения по възлагането на тези поръчки, затова се прекратяват", обясни Горанов.

 Защо изведнъж се породиха съмнения

в начина на раздаване на обществени поръчки, раздадени от същия този кабинет? На свой ред икономическият министър Лукарски заяви точно обратното - че множеството спрени обществени поръчки са признати за напълно законни, а спирането им по никакъв начин няма да навреди на икономическата среда и да притесни инвеститорите. Напротив, ще им създаде доверие, спирането им ще даде по-голяма прозрачност по новия Закон за обществените поръчки.
Новият почин на Борисов да спира търгове съвпадна с новината, че Европейската комисия е готова да прекрати мониторинга на Румъния, която е успяла да овладее корупцията по върховете на властта, за разлика от България. Наблюдатели заподозряха натиск от ЕК, а според неназовани източници на Mediapool от ЕК са заявили, че не желаят ервосредствата да отиват в определени икономически групировки. Тази теза обаче бе опровергана от финансовия министър Владислав Горанов, който заяви, че се спират поръчки, в които се използват не европейски средства, а държавни.
Междувременно се появи и пета версия за спирането на търговете. ГЕРБ заяви, че предвижда закриване на Националната компания "Стратегически инфраструктурни проекти" (НКСИП), а дейността й ще бъде прехвърлена към Агенция "Пътна инфраструктура". НКСИП беше създадена по време на първия кабинет Борисов с поправки именно в Закона за пътищата като държавно предприятие, подчинено на министъра на регионалното развитие. Тогава в закона беше записано, че тя ще работи за ускореното изграждане на автомагистралите "Струма", "Хемус" и "Черно море". Тоест, след като закриват агенцията, трябва да се спрат проектите, за които тя отговаря, докато ги поеме АПИ. А мотивът за закриването на НКСИП е да се концентрират в една структура всички дейности по финансиране, изграждане и управление на ключови обекти от пътната инфраструктура.
Вицепремиерът Томислав Дончев

на свой ред изкара шеста версия за спрените поръчки

Той бе категоричен, че "до този момент няма регистрирани нарушения по шумно спрените от правителството обществени поръчки". Има обаче "редица основания обществена поръчка да бъде прекратена, сред които промяна в режима на финансирането или ако възложителят вече няма нужда от поръчаното". Дончев освен това призна, че не при всички спрени в последните дни обществени поръчки е имало избран изпълнител - в търга за изработване на нови лични документи например процедурата е на фаза набиране на оферти.
Транспортният министър Ивайло Московски също се "отчете" със спрени търгове - за 50 млн. лв. Решението той аргументира с разпореждането на премиера Борисов всички министри да направят преглед на обществените поръчки, "за да се изчистят всякакви съмнения за тях". Борисов обаче не е посочвал публично какво точно има предвид под "съмнителни". Не изостана и военният министър Николай Ненчев. Първоначално Ненчев изрази плахи резерви към обявения от Борисов "антикорупционен курс" и каза, че "не би следвало да бъдат спрени големи обществени поръчки в отбраната, защото тя е част от националната сигурност", и се "отчете" скромно само с един спрян конкурс за коли и джипове на обща стойност 1,5 млн. лева. Само няколко дни по-късно обаче той обяви, че спира две от най-големите обществени поръчки - за купуването на нови бронирани машини за Сухопътни войски и Военна полиция на обща стойност над 50 млн. лв. Ненчев спря и поръчката за храната на армията с прогнозна стойност за близо 26 млн. лв. без ДДС. Той отново повтори

слогана, че ще "бъде абсолютно безкомпромисен

и при всяка сянка на съмнение ще спира поръчки", но така и не стана ясно на какво се дължи решението му да прекрати поредния конкурс.
На фона на противоречащите си аргументи за спрените поръчки държавата изтегли нов дълг от близо 4 млрд. лв. Тази година страната ни може да изтегли 5,3 млрд. лв., като 3,9 млрд от външни пазари. Кое наложи тегленето му наведнъж? Аргументите звучат твърде обобщено и не внасят яснота. Новият дълг ще бъде използван за покриване на бюджетен дефицит, рефинансиране на стари дългове и като буфер във фискалния резерв, посочват от МФ. Първо, малка част от този нов заем ще отиде за рефинансиране на стар дълг (около 450 млн. евро), защо е нужно да се тегли наведнъж? Второ, данните на МФ от края на януари показват близо 1 млрд. лв. излишък в бюджета (991,6 млн. лв.). Размерът на фискалния резерв към 31.01.2016 г. е рекорден - 9,2 млрд. лв. - защо е нужен буфер? Освен това няма заложени реформи за развитие, което да налага по-голям буфер. В бюджета при гласуването на новия дълг за тази година беше заложено, че значителна част от средствата по дълга ще се държат като резерв, за да може евентуално да се помогне на финансовия сектор (банките) след проверката на качеството на активите им и стрес тестовете. Финансовият министър обаче категорично отрече парите да са буфер за банките. Тоест,

няма никаква логика и икономическа причина

за тегленето на целия размер на дълга.
И вицепремиерът Томислав Дончев тези дни отсече: Несериозно е да се твърди, че няма пари в държавата и затова са спрени редица търгове. Има дори преизпълнение на приходите в бюджета. После Дончев се увъртоли в противоречия и безсилие. Причините за спирането били други - за всяка от тях има и техническо, и формално основание за спиране. Той коментира, че това не е нито първият, нито уникален случай на спиране на обществени поръчки, но не уточни защо едновременно се спират и как изведнъж се стекоха толкова много причини. Вицепремиерът влезе и в тежко противоречие със себе си: "Ако по отношение на всяка една от процедурите витаят каквито и да било съмнения, може би не е работа на администрацията да реагира, но пък е работа на политическото ръководство да го направи". В същото време той призна, че подобна практика, при която премиерът лично нарежда спирането на обществени поръчки, е необичайна: "В една нормална ситуация спирането на търговете би било редно да е ангажимент на самите администрации, а не на премиера".
Самият Борисов в понеделник заяви, че ги спрял, защото поръчките сега са излезли наяве и са стигнали до него. "Спрях ги, когато трябваше да отидат в КЗК, да се плащат авансите, и ги разгледах из основи". Той добави, че сега инспекторатите проверяват поръчките.
На фона на този миш-маш от противоречия причините за спирането на търговете вместо да се изяснят, потъват във все по-дълбока мъгла от съмнения. А тегленето на целия външен дълг наведнъж успоредно със спирането на обществени поръчки във всички ведомства повдига въпроси и буди сериозно безпокойство. Има ли паралел между двете? Тезата, че хазната е поизпразнена и затова няма пари за обществените поръчки, респективно и затова се тегли дълг, бе напълно опровергана. Оказва се, че хазната е по-пълна отвсякога. В политическия и финансов свят обаче, когато става дума за милиони и милиарди, няма съвпадения и случайни неща.
Единственият логичен извод, който се налага, е: спираме обществените поръчки, докато вземем милиардите, за да направим нови търгове и да раздадем свежите пари на "специално избрани" хора по трасето. Горанов ясно заяви, че всички спрени поръчки се финансират не с евросредства, а с държавни пари. Ето ги парите. С нови търгове ще бъдат раздадени на "правилните" хора и цялата мистерия си идва на място. Ако това е отговорът, логично ще е новите поръчки да са и по-скъпи от старите. Това, разбира с,е е хипотеза, която няма силата на твърдение и обвинение. Но липсата на яснота и разумно обяснение за този хаос и неаргументиран дълг логично поражда всякакви съмнения.

Храните ще поскъпнат с над 5% догодина

автор:Дума

visibility 104

/ брой: 203

Земеделците ще плащат повече за осигуровки

автор:Дума

visibility 111

/ брой: 203

България отново с най-скъп ток в Европа

автор:Дума

visibility 79

/ брой: 203

Управата на Берлин одобри замразяване на наемите

автор:Дума

visibility 73

/ брой: 203

Тръмп щял да "пази" кюрдския петрол

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 203

ООН: Има демографска заплаха за България

автор:Дума

visibility 140

/ брой: 203

Воля и сърце за добрите дела

visibility 103

/ брой: 203

Щрихи към един български патент

автор:Ева Костова

visibility 115

/ брой: 203

Винаги по петите на истината

автор:Тодор Коруев

visibility 99

/ брой: 203

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ