Въпросите растат, отговори няма

Историята с КТБ започна да прилича на пиеса на абсурда. Единственото положително е, че хората ще се поограмотят малко финансово. Може би.
Били изчезнали кредитни досиета за 3,5 млрд. лева. Оказа се, че няма как да изчезнат, защото никой не ги държи в папки на хартия в един-единствен екземпляр. Всички кредитни досиета ежемесечно се докладват на БНБ и информацията съществува в множество системи. Следователно не могат да изчезнат по волята на една банка.
Второ. Водим спор дали е редно да бъдат гарантирани влогове над 100 хиляди евро. Тук обаче интересното е друго. Гарантирането на влоговете е защита при фалит на банка. Една банка фалира не когато няма пари по чекмеджета, а когато е доказано, че не може да си събере кредитите. Ако раздадените кредити не са лоши, може да става дума единствено за временна криза при мощна атака от едновременни тегления. Тогава е редно да се говори не за подаряване на държавни пари, а за държавен заем, който банката ще върне. Ако банкери и политици ни говорят, че държавата, тоест данъкоплатецът, трябва да подари едни пари на една банка, всъщност ни казват, че кредитите, които е раздала банката, няма да бъдат връщани. Защо няма да бъдат връщани? На този въпрос трябва да ни отговорят.
Следва най-важното. Чии са тези кредити, които някой, незнайно защо, е отписал? Можем ли да получим списък? За да попитаме след това въпросните фирми защо няма да ги връщат. Още повече, че само преди два месеца се твърдеше, че КТБ има лоши кредити под 2%. И чии са тези фирми? Това ли беше целта на упражнението?