Върна се светът на Дикенс

Кой би повярвал, че 200 год. след рождението на Чарлз Дикенс светът на неговите романи отново ще бъде пред очите ни. Светът на дълбокото социално неравенство и възмутителната несправедливост. Днес родените в бедните работнически квартали на Европа умират средно 13,5 год. по-рано от имащите привилегията да се родят в богатите буржоазни квартали. И естествено, че ще е така, след като неотдавнашно проучване на ОИСР установи, че 10%-те най-заможни във Великобритания печелят 12 пъти повече от ниските слоеве на обществото, а всеки пети англичанин на възраст между 16 и 24 год. е безработен.
Не е по-различно и в страната на неограничените възможности зад океана. В момента статистическите данни показват, че 47 млн. американци живеят под прага на бедността. Джоузеф Стиглиц е изчислил, че най-богатият 1% от американците притежава 40% от националното богатство на страната. И именно от този процент произлизат всички големи шефове на банки, корпорации, и въобще управленският елит на икономиката на САЩ. Котките на богатите са по-сити от децата на средната класа, отбелязват с горчивина коментаторите в Америка. Всяко трето дете във Вашингтон е недохранено, твърди икономистът Артър Оукен. Нещо повече: 40 млн. американци сега получават купони за храна. Бездомните се увеличават толкова лавинообразно, че те вече си издават и собствени вестници, списвани от журналисти-бездомници.
Това очевидно е тежката цена, която плаща светът за култа към пазарния фундаментализъм, налаган през последните 20-25 години от всякакви правителства - десни като на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън и леви като на Тони Блеър и Бил Клинтън.
Тъжните герои на Дикенс се върнаха и у нас. Навсякъде можеш да видиш и да срещнеш обрулени от живота хора без работа, без заплати, без надежда, без перспектива. И един министър-председател, който ходи да им раздава по 325 лв. социални помощи, заради което "геройство" той получава аплодисментите им. Жалко. И тъжно. В същото време се оказва, че в най-тежката криза родните милионери със спестовни влогове в банките рязко са се увеличили. А от другата страна на социалната стълба безработицата расте, расте и броят на бедняците, които не могат да си обслужват мижавите кредити. Докато едни не могат да изхранват семействата си, други получават милиони, защото са докарали предприятията си до фалит!? Ето го крайният резулатат от пазарния фундаментализъм в България - богатите стват по-богати, бедните - по-бедни. Монополите цъфтят, производството загива, работодателите фалират, работниците са без заплати, а ГЕРБ, кой знае защо, печели избор след избор. Защото нямало алтернатива.
Напротив, има алтернатива и тя вече започва да се надига в Европа. В Словакия социалдемократите на Роберт Фицо спечелиха пълно мнозинство на току-що отминалите парламентарни избори с основното си обещание да вдигнат данъците на най-богатите. Във Франция Никола Саркози ще загуби от Франсоа Оланд, включително и поради това, че последният започна да издига все по-радикални леви лозунги. На трето място в допитванията вече е Жан-Люк Меланшон, който неслучайно е нарекъл партията си "Лявата партия", за да я отличи рязко от псевдолевите поклонници на "блеъровия социализъм", който бе патерица на пазарния фундаментализъм. Месец преди изборите в Гърция Комунистическата партия/марксисти-ленинисти/ с 12,5% задмина в допитванията ПАСОК, който има само 11%, а преди тях са Демократичната левица с 15% и радикалните леви на Синаспизимос с 12%. Почти 100% е сигурно, че левицата ще победи наесен и в Румъния.
Добре би било тези процеси да се дискутират и анализират и у нас. Тъй като няма съмнение, че Европа е бременна с надежди за социална справедливост. И очевидно решена да прогони света на Дикенс в миналото и да върне достойнството на милионите, смазани от диктатурата на безконтролния свръхлиберализъм.