Върнете ги!

След тръгването от Министерството на транспорта на един смислен министър преди 15 години, ведомството започна да се оглавява, почти без изключения, от аматьори. С огромни претенции и още по-гръмки обещания. Особено по отношение на железопътния превозвач.
БДЖ бяха обявявани от всички за приоритет в тронните им слова. Наслушахме се на клетви как влаковете ще летят с най-малко 160 км в час и за има-няма 3 часа ще се стига до морето.
А през това време железницата потъваше все повече и все по-надълбоко. За да стигне дотам, че превозваните пътници да са най-малко от 50 години, влаковете да не достигат, постоянно да закъсняват и да аварират, а качеството на услугата да е без всякакъв аналог по калпавост. Да не говорим в какви условия и с какво заплащане са работещите в БДЖ и НКЖИ.
В момента като служебен министър, а преди това и като редовен, във ведомството е Георги Гвоздейков. Той остана в министерството, за да си довършел работата. Така обясни влизането си в служебния кабинет. Още в самото начало сам призна, за да подчертае срива в БДЖ, че от 1995 г. не се е качвал на влак, но железницата ни била останала на тогавашното ниво.
Гвоздейков уреди купуването на 76 броя 40-годишни вагона от "Дойче бан" за националния ни (засега) железопътен превозвач - "БДЖ - Пътнически превози". За над 30,4 млн. лв. Като цената на един е над 391,1 хил. лв. Към общата сума се добавят и пари за транспорта до България.
С новите 40-годишни вагони бе спретнат влак, пътуващ от София за Бургас и обратно. Оказа се обаче, че за по-малко от месец т.нар. "министерски влак" (така му казват, щото Гвоздейков пръв се качи в него) излезе от строя. Причината - вагоните вече се нуждаели от профилактика. Не издържали нито на километрите, нито на температурите.
Шефът на пътническите превози обяснява, че на всеки 12 хил. км трябва да се извършва основна профилактика. Едва ли това е нещо, което става известно чак сега. Защо не го казахте по-рано, когато министърът се хвалеше, че тези вагони ще износят натоварването до морето в летните месеци.
И най-интересното - целият процес за профилактика на вагоните отнемал около 2 дни, но имало недостиг на специализиран персонал. Чак есента се очаквало да пристигне екип от "Дойче бан", който да проведе обучение за поддръжката на вагоните. Да плачем ли, да се смеем ли?
Оказа се, че всичката пара отново е била само и единствено за свирката. Цялата работа е неефективно подготвена, кофти изпълнена и, разбира се, с плачевен резултат.
Българската железница се управлява от очевидни аматьори. Контролът също е занижен, иначе нямаше да се удряме пак и пак в едни и същи греди. Дали БДЖ са на нивото от 1995 г., както твърди Гвоздейков, или са по-зле - може да се спори. Но имаше времена, в които БДЖ се управляваха от експерти.
Върнете професионалистите начело на железницата!