Вързани души

Юлия Пискулийска

Май винаги съм била максималистка. Така ми се искаше да има наоколо предколедна светлина, да има настроение. А то - както и да погледнеш - не са малко тия, дето искат да си дръпнат част от свободата ти, или пък цялата ти свобода. Казвам "тия" - и пред очите ми са и институции, и  отделни хора. Подозрителни погледи - от кои си? Цветенце герберче ли... Син ли си... Червен ли си... Зелен ли си... Християнин ли си... Мюсюлманин ли си... А всички стъпваме и спим под небето на едната малка наша България.
Е, никак не му е времето да рисувам тук цялата мрежа от отношения, по които протича ток и които водят до късо. Няма как да издържим силата на това напрежение. Лошото е, че късото съединение предизвиква и пожар - а пожарът... Той не е изчислителна машина, направлявана от човешки ум, та да каже: герберите да оживеят, тия да мрат, ония малко да се пообгорят... Демек, изгаряне лека степен. Та и случаят в Гоце Делчев е същият. Няма как да не избухне пожар. И защо ще се прави референдум за нещо, което е ясно: в България всеки е свободен да изповядва религията си. Значи, джамии могат да се градят. Не ги градят върху църкви. Градят ги в същия град, където са и църквите. Защото има хора и за църквите, и за джамиите. За всеки религиозен човек това са обетовани места, това са храмове. Кой си позволява да посяга на свободата да имаш място, в което търсиш себе си, изплакваш мъката си, поменаваш скъпите си покойници, умиротворяваш душата си...
Ето за това умиротворение на душите ни става дума. Само мимоходом ще спомена, че референдумът е за онези неща, които са спорни. Тук какъв е спорът? Свободата, която имаме, го зачерква.
Друг е въпросът дали тя не е само на хартия. Защото по закон ни се пада. Но хората, които имат власт, май те решават дали да сме свободни. И лавината тръгва... Лавината на подозрението, на огорчението, на злобата. Да се огледаме - не ви ли блъскат на улицата? Не ви ли затварят гишета под носа? Не ви ли спират на улицата, за да кажат: "Леля Сийка е в болница, дай две хиляди лева... е, добре, дай двайсет лева". Или - "човече, не може да си вземеш пенсията, нищо, че ти се пада на 20-о число. Сега ги давахме до 17-и..." Чиновникът се е изсмял над правата ти, над уважението ти пред закона. И прочие, и прочие...
И в цялата тази какафония (май и тази дума е слабичка за звуците на българския хаос!) ние ще си размножаваме референдумчета по места. Някой иска да си види силата. Някой иска да се покаже българин. Ама истинските българи не би трябвало да посягат на едно свещено право - правото на свободен избор. На религия. На градеж на свято място за изповед на душата.
То всъщност една душа ни остана, пък и на нея посягат.