11 Май 2021вторник04:52 ч.

Във себе си издигам своя храм

Стихосбирката "Ангелът пазител" на Атанас Звездинов е изповед на един помъдрял творец

/ брой: 115

visibility 597

Благовеста Касабова

Атанас Звездинов не е от продуктивните автори. Нова негова стихосбирка се появява само тогава, когато има какво да каже на читателя, да го накара да преосмисли значимото в човешкия живот, да му подскаже, че изконните ценности - колкото и да са смятани днес от някои за отживелица - са в основата на цялостното човешко изграждане. И че има една единствена естетика, която е вътре в нас, в душата на писателя, както изрече някога големият Емилиян Станев.
От съдържанието на новата книга на Атанас Звездинов - "Ангелът пазител" (изд. "Български писател"), разбираме, че той е обърнал погледа си във вътрешния си микрокосмос, а той му отваря вратата към необозримия свят на Високото човешко познание. Независимо че стихосбирката е разделена на няколко цикъла - "Октави", "Сътворение", "Сега си в мен", "Избраните за Божи глас души" - тя е единна и като послание, и като идейно-художествен замисъл, и като вътрешна динамика. Онези, които познават предишни стихосбирки на автора, ще открият по-различен творец - помъдрял, опитващ се да запази вярата си в силата на доброто, справедливостта, красотата и истината. В силата на обичта чувството за принадлежност към род и родна страна. Вълнуващи са стихотворенията, посветени на усещането да си част от онова сакрално събирателно понятие, наречено Родина.

Душата ми е с корени в пръстта
и затова не мога да замина
късмета си да търся по света.
Дали не казват на това - Родина?

И още един, дълбоко спотайващ се във всеки от нас въпрос занимава творческата мисъл на автора - продължението на живота. Разгърнат е по-цялостно в цикъла "Сега си в мен". Всъщност въпросът е с много разклонения - родителите в нас, тяхното продължение. Ние в децата си - нашето продължение (макар и все още неосъзнато), обогатяваме ли унаследеното или го унищожаваме, криввайки по гладките и леки пътища и пътеки, воюваме ли за победите на духа или сме приели духовната бедност.

И нищо, че денят е толкоз беден.
И нищо, че света е толкоз стар.
Зачеват се, зачеват се победи
с остатъка от силите макар.

Колкото и да е оскъден "остатъкът от сили", ако от него изградим храм в душите си, както изповядва поетът Атанас Звездинов, ще успеем да се съхраним не само като личности, но и като хора, които подхранват корените ни, забити дълбоко в изстрадалата, и в страдащата все още, наша земя.

Борисов завещава 7 млрд. лв. дефицит

автор:Дума

visibility 88

/ брой: 88

Петър Чобанов: В бюджета няма резерви

автор:Дума

visibility 71

/ брой: 88

Всеки трети не смогва със сметките, наема и ипотеката

автор:Дума

visibility 67

/ брой: 88

1500 средни фирми осем месеца чакат помощи

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 88

Военните с ново писмо до Макрон

автор:Дума

visibility 88

/ брой: 88

Лайен: Скопие да се разбере със София

автор:Дума

visibility 101

/ брой: 88

Швеция настоява за старт на преговорите със Скопие

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 88

Маас: ЕС е готов за диалог с Русия

автор:Дума

visibility 94

/ брой: 88

Парламентът умря, да живее парламентът!

visibility 80

/ брой: 88

Не удължавайте учебната година!

visibility 101

/ брой: 88

Парад на мира...

автор:Лозан Такев

visibility 94

/ брой: 88

Невинните

visibility 104

/ брой: 88

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ