28 Март 2024четвъртък18:11 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Четиво

"Възелът на кръвта" - извинението на Испания заради конквистадорите

Нашумелият роман на Агустин Санчес Видал излиза на български от ИК "Персей"

/ брой: 73

автор:Дума

visibility 105

Агустин Санчес Видал е писател с изключителен интелект и богата ерудиция. Той е преподавател по история на изкуствата в университета на Сарагоса, автор на десетки научни книги. Романът "Възелът на кръвта" е неговият пробив сред най-значимите и авторитетни писатели днес. Бил е гостуващ професор в Принстън. Работил е с известния испански режисьор Карлос Саура.

Съчетание от историческо приключение и модерен конспиративен роман с кодове и загадки, книгата "Възелът на кръвта" (която издава у нас ИК "Персей") донесе на автора си Агустин Санчес Видал голямата награда "Примавера" за най-добър испаноезичен роман. Паричното й измерение е 200 000 евро, а в битката за наградата са участвали автори от 22 страни. Журито, оглавено от знаменитата Ана Мария Матуте, се аргументира, че Видал е майстор на перото, който "прониква в сърцето на културата на инките, съществувала в хармония с природата преди появата на европейците на континента". До Видал писателите, пишещи на испански, не са се възползвали от тази златна мина за литературата, въпреки петдесетината съхранени летописи за завладяването на Перу, научи ДУМА от Пламен Тотев.

Мадрид, 1780 г. Младият аристократ Себастиан де Фонсека, принадлежащ към стар и прочут род, трябва да отнесе в театъра писмо от баща си до главния актьор и директор на трупата. Но представлението започва и Себастиан не успява. Междувременно заедно с държавния секретар Флоридабланка в театъра влиза красива метиска. Това е Умина, принцеса на инките, потомка на владетелската династия преди конквистадорите.
Пиесата, която поставят, е на Тирсо де Молина и разказва за Франсиско Писаро. Но по време на представлението ръководителят на трупата вмъква свой монолог, в който заявява, че тайната на съкровищата на инките е донесена в Испания от една жена, дошла от Перу с кораб. Тази тайна е била предавана от поколение на поколение посредством код чрез връвчици и възли. А мястото, на което са скрити съкровищата, е наречено Окото на Инката. Държавният секретар и Умина са шокирани от произнесеното от актьора. А по време на антракта принцесата вика слугата си индианец и му прошепва нещо. Когато завесата се вдига за следващото действие, ръководителят на трупата увисва обесен на сцената - вратът му е пречупен, а лицето му е омотано с въженца със странни възли. Себастиан де Фонсека отваря писмото на баща си до убития и прочита кратко предупреждение той да внимава, ако на представлението се появи метиска, дошла от Перу.
На излизане от театъра Себастиан е оскърбен и предизвикан на дуел от маркиз де Монтиля, който принадлежи към род, хранещ стара вражда с фамилията Фонсека. Себастиан побеждава, но пощадява врага си. Върнал се вкъщи, Себастиан заварва баща си убит по същия ритуален начин с въже и странен възел на него. Преди да издъхне, с кръвта си баща му е написал на пода думата "кипу".
Себастиан с изненада открива, че в подземно скривалище във фамилния им дворец се крие чичо му йезуит, принуден да стори това заради прогонването на йезуитите от Испания. Той му дава хроника от ХVI век, принадлежала на техен прадядо йезуит. Предполага, че точно нея търсят убийците на баща му. Авторът на тази хроника е писар, работил в Перу като секретар и преводач от кечуа. Участвал е в испанската експедиция срещу последните непокорни инки във Вилкабамба през 1572 г. Явно той е бил посветен и в тайната на прословутото съкровище на инките, скрито в т.нар. Изгубен град - Вилкабамба, последният построен от инките град в отчаяния им опит да оцелеят и да бъдат свободни.
Себастиан забелязва, че го следи непознат. Преследва го, но успява само да свали плаща му, с който пада брошка - чичо му установява, че е направена от бижутер в Лима. На фамилния им герб преди 2 века се е появило изображение на странен възел. Себастиан се опитва да си го обясни с това, че родът Фонсека е бил основният снабдител на корабни въжета за Армадата. Родът Монтиля е бил техен конкурент при поръчките и е правел всичко възможно, за да им ги отнеме. Вероятно този род стои и зад инцидента, при който е загинала майката на Себастиан, а баща му е останал инвалид за цял живот.
Себастиан се натъква на информация, че Орденът на йезуитите се е опитвал дълго време да разгадае тайната на кипутата. В края на ХVI век Третият църковен събор на Лима обявява всички кипута за предмети на идолопоклонничество и е заповядано да бъдат унищожени. Има податки, че убиецът на баща му е търсил най-важното кипу, което може би е един вид карта с обозначено мястото, където е Изгубеният град на инките. Въпросното кипу е толкова специално, че с тайнствен кораб през 1753 г. в Испания го е донесла една жена, на която инките са могли да поверят бъдещето на най-ценното от културата си. Защото една от най-големите империи в историята за една нощ се е озовала в края на съществуването си само заради сто петдесет и няколкото испански авантюристи на Франсиско Писаро. Най-храбрите инки не са се примирили и са намерили последно убежище в непревземаемото укрепление Вилкабамба, където устояли 36 години. В това ограничено време и пространство е трябвало да оставят дълготрайно послание, което да надживее испанското владичество там. И това послание е било вплетено във въпросното кипу, наречено Възелът на кръвта. Трябвало да поверят на някого и шифъра.
Чичото на Себастиан е бил архивар в Имперския колеж на йезуитите, където в най-секретната му секция са се пазели бордовите дневници за пътуването на Черния кораб през въпросната 1753 г. В деня на изгонването на йезуитите някой отива спешно да ги потърси, но чичото е успял да се запознае с информацията в тях. Възлова се оказва и картина от ХVI век, намирала се в черквата на Ордена на йезуитите в Куско, древната столица на инките. В средите на Ордена тя е известна като Планът на Инката. На нея са изобразени Игнасио де Лойола и Франсиско де Борха, главните светци на Ордена, както и две сватби - между техни наследници и дъщери на династията на инките. Гравюрата изобразява амбициите на йезуитите един ден да сложат ръка на древния трон, а след това, с течение на времето, и на цяла Южна Америка.
От дневниците на Черния кораб чичото е научил, че заедно с техния прадядо Кристобал де Фонсека от Перу е дошла и една жена, пребиваването на която в Испания е било пазено в тайна. Починала е тук и той я е погребал в семейните земи близо до Кадис. Сега алчни властолюбци тръгват по тази следа. Заложена е съдбата на цял континент, защото плановете за независимост са свързани с неоспоримата легитимност на наследника, който ще се появи. Семейство Фонсека се оказва основната следа за откриване на този наследник. Предполага се, че в гроба на онази жена са скрити документи с важни данни като например картата на изчезналия град Вилкабамба, а оттам и местонахождението на съкровището на инките.
Когато се връща в тайното убежище на чичо си, Себастиан го заварва удушен със същия възел. Заложена му е клопка - идват и го арестуват за убийството, но е освободен от държавния съветник, близък семеен приятел. Той му казва, че цената на свободата му е да замине в неофициално изгнание - далеч от Испания, на Канарските острови. У дома си открива записките на баща си във връзка с хрониката.
Преди да се качи в Кадис на кораба, който да го отведе към заточението му, той се опитва да намери мястото, където е била погребана онази жена. Затова Себастиан отива до фамилния замък Фонсека. В параклиса открива гроба, но разбира, че вече е идвал непознат мъж - уж по молба на баща му. Това вероятно е убиецът, който Себастиан е преследвал.
На пристанището в Кадис Себастиан импулсивно решава тайно да се качи на кораба с маркиз де Монтиля, заминаващ за Перу с някаква тайна задача. Причината е, че вижда как скришом се качва и убиецът на баща му, и чичо му. Скрит в трюма на кораба, Себастиан чете хрониката. Тя започва с разказ за срещата на автора й с красива местна девойка, на която той се притича на помощ, защото е нападната от испански войници. Тя изпуска кипу и изчезва, а той си го слага на шията като украшение. Девойката се оказва дъщерята на последния инка - единствения оцелял наследник на династията. Кипуто, наречено "възел на кръвта", разказва историята на нейния произход. "Възелът на кръвта" удостоверява нейната легитимност като наследник.
Себастиан научава, че в тайно помещение на кораба се крият (със знанието на капитана) принцесата на инките Умина и слугата й. Тя разсейва подозренията му, че е виновна за смъртта на баща му и чичо му. Кара го да й върне хрониката, защото тя е притежание на предците й, а родът Фонсека е бил просто неин пазител. Себастиан разбира и че мисията на Монтиля е да открие изгубения град на инките и неговите съкровища под прикритието на научна експедиция.
Хрониката от ХVI век наистина се оказва ключът към загадките. В подвързията й Умина и Себастиан откриват кипуто - "възелът на кръвта". С помощта на възрастен местен мъж, посветен в разчитането на кипута, разбират, че то е едновременно географска карта и генеалогия на владетелската династия на инките.
Тръгвайки по картата, те откриват сложни връзки между основните църкви в Куско (столицата на инките), които са построени върху останките на древни храмове на инките. Следват лабиринти, тайни подземни ходове, светилища с церемониално значение, тайни астрономически обсерватории, огромен слънчев часовник с календар... все останки от една високоразвита цивилизация, унищожена заради доверието си към "цивилизоващите" я конквистадори...


 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 276

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 254

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 300

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 236

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 212

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 321

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 274

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 294

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ