Възкресение Христово със светлина в душите

Великден е най-големият празник за всички вярващи в Исус като Син Божи и Спасител на света. Много е изговорено и изписано за Възкресение Христово. Но някои факти не са широко разпространени. Затова, в очакване на сакралната дата, нека със светлина в душите да си припомним (или да научим за) някои от най-важните. 

Боядисаното варено яйце се смята за един от символите на Великден, олицетворяващо новия живот и възкресението като цяло. Най-често то е червено - като кръвта на Исус, жертвал живота си за спасението на човечеството.

Според легендата Мария Магдалена отишла при император Тиберий и му казала, че Христос е възкръснал. Римският управник не й повярвал и отговорил, че подобно нещо е толкова немислимо, колкото и бялото яйце, което тя му е донесла като дар, изведнъж да стане червено. В същия миг обаче черупката се обагрила...

Няма как да си представим Великден без козунак. Традиционният за много страни обреден хляб е обичано лакомство и от децата, и от възрастните. Най-старият, съхранил се и до днес, е на два века. Направен е през 1820 година от британски кулинар. Предава се по наследство вече няколко поколения. Най-интересното е, че козунакът не само е много запазен, без какъвто и да било мухъл, но все още край него се усеща характерният за този вид тестено изделие аромат. Единственото, което издава възрастта му, е неговата твърдост. А сладкарите продължават да недоумяват каква е тайната на създаването му. За съжаление, рецептата така и остава неразгадана.

Темата, свързана с Възкресение Христово, е вдъхновение и за много велики майстори на изкуството. За истински шедьоври се смятат произведенията на най-известния в цял свят бижутер Петер Карл Фаберже. Например в скъпоценната му творба "Момина сълза" се използва специален механизъм, който при задействане във вид на ветрило "изважда" от ювелирното яйце три малки портрета на император Александър III и двете му дъщери. Монархът в продължение на повече от десетилетие (от 1883 година до смъртта си през 1894-та) е поръчвал за всяко Възкресение Христово подобни невиждани златни и диамантени изненади като подарък за съпругата си Мария Фьодоровна. "Яйчената" серия на Фаберже се създава до 1917-а както за царското семейство, така и за частните колекционери. Знае се за съществуването на общо 71 такива произведения, като 54 от тях са направени специално за двореца.

Сред най-известните традиции на Великден е размяната на пъстрите шарени и писани яйца. Смята се, че корените на този обичай отвеждат в Древен Рим, където е прието при визита във всеки дом да се подаряват боядисани яйца. Зад друга версия на тяхната поява застават съвременни учени. Както е известно, по време на 40-дневния пост не бива да се консумират никакви животински продукти. Но това няма как да се "обясни" на кокошките, които продължават да снасят. И за да не се разваля ценният продукт, хората варили яйцата в лучени обелки, за да придобият цвета на старо злато и да не ги объркат с пресните.

В някои европейски страни, както и в редица градове на Северна Америка съществува обичай в навечерието на Възкресение Христово яйцата да се крият в най-невъобразими кътчета на къщата. Щом се събудят, децата се втурват да ги търсят из жилището и се радват най-много не само на шарените, но и на шоколадовите им събратя, както и на фигурки, пресъздаващи зайчета, които също се смятат за препратка към плодородието и благополучието. В днешно време за празника се произвеждат безброй лакомства, огромно количество играчки и страшно много сувенири.

В Гърция пък е прието за Възкресение Христово от балконите да се хвърлят глинени и керамични съдове, което според вярванията символизира победата на доброто над злото. А всеки минувач може да си вземе за късмет парченце от счупените на Великден вази и купи.

В Сърбия, Русия и у нас се търси "най-силното" яйце, което се обявява за борец, след като с кратки почуквания от двата му края с останалите кандидати за титлата успее да запази черупката невредима. Също така децата се надпреварват чие яйце се търкаля най-дълго. Обикновено подобни състезания се правят на открито - в градината или в гората, като се съчетават с празничен пикник. Уви, този път почитателите на подобно прекарване на времето ще трябва да отложат това забавление за по-добри дни, в които коронавирусната заплаха е отминала.

Светъл празник!