25 Октомври 2020неделя13:46 ч.

На фокус

Възможна ли е нова световна рецесия?

Канали на въздействието й върху българската икономика

/ брой: 184

автор:Иван Ангелов

visibility 1678

Световната икономика отново преживява трудни дни. По мнението на най-видни икономисти е възможно потъване в нова рецесия. В статия във "Файненшъл таймс" от 3 август 2011 г. световно известният икономист Лоуренс Самърс, бивш министър на финансите при президента Клинтън и доскоро главен икономически съветник на президента Обама, писа: "Въз основа на потока от статистически данни шансовете на икономиката да се върне към рецесия са поне 1:3, ако не се направи нищо ново за повишение на търсенето". Друг изтъкнат американски икономист проф. Мартин Фелдштейн, бивш ръководител на Съвета на икономическите съветници на президента Рейгън, напоследък оцени тази вероятност на 50:50. По повод на последното измъчено компромисно решение в САЩ относно тавана на държавния дълг и бюджетния дефицит, редакционна статия на "Файненшъл таймс" от 3 август заключава: "Светът стана свидетел на сериозен управленски провал. Ако Америка не поправи повредата в своята политика, последствията за тях и за света ще бъдат много тежки". Известният американски икономист Нуриел Рубини, който пръв предсказа и обоснова кризата от 2008 г., пише в статия във "Файненшъл таймс" от 7 август 2011 г., озаглавена "Невъзможно е да се спре нова рецесия?", следното: "Можем ли да избегнем нова рецесия? Изпълнението на такава задача може би е невъзможно... Нова рецесия може би е неизбежна, но чрез подходяща политика може да се предотврати нова депресия".
Мога да продължа с изреждането на подобни мнения. Важното е, че почти всички

сериозни икономисти и държавници са смутени

защото световната икономика се плъзга към ново потъване. Някои го наричат "нова криза". Като имам предвид, че световната икономика, особено в някои най-развити страни, все още не е излязла категорично от кризата, започнала в 2008 г., това е по-скоро второ потъване, известно в икономическата теория и практика като W-образна рецесия.
На този фон оптимистичният приповдигнат тон в изказванията на българските управници изобщо не е на място. Министър-председателят се хвали с финансовата стабилност на България и кани ръководителите на някои от развитите европейски страни да се поучат от нашия опит. В интервю по радиото на 9 август 2011 г. заместник-министърката на финансите се похвали с образцовата фискална политика на България, която служела за пример на другите европейски страни. И декларира, че България била остров на финансова стабилност; че нашите банки са между най-стабилните в Европа и се ползвали с доверие в световната финансова общност; че кризата няма да ни засегне; че евентуално намаление на износа към европейските страни щяло да се компенсира с износ към трети страни; че България е една от малко рискови страни. Чудя се на

бодрячеството на днешната ни власт

Не проумявам на каква земя живеят тези хора. Не разбирам техния виртуален свят. Установявам поразително сходство между техния сегашен напудрен език и езика на министри от правителството на тройната коалиция през есента на 2008 г. Властта наистина главозамайва управниците и ги лишава от реален разсъдък.
Някои наши придворни икономисти и управляващи политици казват, че кризата ще бъде кратка и ще отшуми до няколко седмици. Вярно ли е това? За да се направи такъв извод, трябва да се разберат причините, които са я породили. В САЩ причините са в бавното и неубедително излизане от кризата, особено в областта на заетостта и доходите. То беше подсилено с парализа между институциите при вземане на важни решения след изборите през ноември 2010 г., когато републиканците постигнаха убедително мнозинство в Камарата на представителите, при крехко мнозинство на демократите в Сената и с президент от същата партия. Мъчителните преговори по новия таван за държавния дълг и за бюджетния дефицит завършиха с компромис в последните часове преди 2 август 2011 г., при необичайно разделение на гласовете вътре в двете партии. Тази управленска парализа ще продължава поне до края на 2012 г., а може би и след това, в зависимост от резултатите в изборите за президент и за Конгрес. Такъв е бил и основният аргумент на рейтинговата агенция "Стандарт и Пуърс" за намаляване на кредитния рейтинг на САЩ.
Причините за кризата в Европа са още по-дълбоки. Те се коренят във

фабричните дефекти на еврозоната

 между които са нейният разнороден състав и недостатъчната интеграция в икономическото развитие и икономическата политика. Особено липсата на симетрична интеграция на паричната и бюджетната политика. Голямата задлъжнялост на някои страни (Гърция, Ирландия, Португалия, Испания, Италия, Белгия, че дори и на Германия и Франция, където тя е над 80% от БВП), е следствие от по-дълбоките корени, а не главна причина за сегашната криза. Еврозоната е и ще бъде в хронична криза, докато не се решат тези фундаментални проблеми. Аз не виждам такова комплексно решение през близките 5-10 години.
От това пък следва, че кризисната ситуация в двата най-развити региона на световната икономика ще продължава дълго. Възможни са, разбира се, временни нормализации, последвани от още по-дълбоки кризи. Най-характерно за развитието на еврозоната през следващите 10-15 години ще бъде движението от криза в криза, една от друга все по-дълбоки, ако не се вземат радикални интеграционни мерки още сега. Може да се случи и по-лошо. За съжаление

текущите мерки са половинчати и нерешителни

Европа се нуждае от нов Шарл де Гол и Конрад Аденауер на XXI век, каквито засега не се очертават на управленския хоризонт.
Как тази сложна ситуация в икономиките на най-развитите страни ще се отрази върху българската икономика? Това влияние ще протича по следните канали:
- Смущенията в стопанската дейност на развитите страни, наши основни търговски партньори ще ограничават износа ни. Сегашният хилав растеж на нашата икономика се дължи главно на износа поради стагнация на вътрешното потребление в резултат на силно рестриктивната икономическа политика. Всяко намаление на износа ще означава намаление на растежа. Резултатите от това навярно ще се почувстват през втората половина на 2011 и особено през 2012 г. Възможен е дори спад на БВП и в най-добрия случай стагнация, ако сегашната политика продължава. Това ще предизвика намаление на заетостта, на семейните доходи, на приходите в бюджета и в осигурителната система, увеличение на бедността и засилване на социалното напрежение.
Надеждите, че намаленият износ към Европа, САЩ и други развити страни ще се компенсира с увеличение на износа към трети страни, са илюзорни, защото тези страни (Китай, Индия, Русия, Бразилия, Турция и др.) също ще намалят темповете на своя растеж, тъй като най-развитите страни са и техни основни търговски партньори и ще се нуждаят по-малко от нашия износ.
- Евентуална рецесия в развитите страни и свързаната с това глобална несигурност в световната финансова общност ще стопи още повече притока на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Възможен е дори отлив на ПЧИ, понеже България не е между привлекателните места за инвестиране по много причини. Обратното твърдение е несериозно.
- Кризата от 2008 г. досега принуди част от работещите наши сънародници в развитите страни да се завърнат в България. Много от тях обаче останаха. Нова рецесия в тези страни навярно ще лиши от работа и част от останалите там българи.
- Евентуална рецесия в развитите страни ще ограничи трансферите оттам на българските работници към техни близки в България.
- Нова рецесия в развитите страни ще се отрази неблагоприятно върху наши фирми, осигуряващи задгранични транспортни услуги.
- Смущенията в световния финансов сектор неизбежно ще се пренесат и върху българския финансов сектор, особено върху търговските банки. Те ще ограничат кредитирането на български фирми и на домакинствата, ще бъдат по-предпазливи в подбора на клиенти, ще изискват по-големи обезпечения, по-високи лихви, включващи премия за риска и т.н.
- Евентуална криза в развитите страни ще ограничи възможностите на техните граждани да пътуват до България, а това ще намали нашите приходи от туризъм.
- Всяка рецесия в развитите страни води до намаление на потребностите им от суровини и енергоносители, а с това и на техните цени. То ще ни засегне негативно по линия на износа и благоприятно по вноса.
- Продължително фиксираният валутен курс на лева от 1 юли 1997 г. поради отлагане излизането от валутния борд в сложната международна обстановка ще потиска допълнително конкурентоспособността на нашите стоки. Това е още по-неблагоприятно при положение, че повечето наши съседи обезцениха своите валути през последните години.
- Негативните очаквания са неизмерими. Те са психологически фактор, но когато обхванат повече хора, се превръщат в могъщ деструктивен икономически фактор.
Всичко това налага вземането на бързи компенсиращи мерки за стимулиране на вътрешното частно, държавно и инвестиционно потребление. Ролята на вътрешното потребление като фактор на растежа в България винаги е била решаваща. В новата обстановка става още по-решаваща, защото при описаните по-горе международни условия през следващите години не може да се разчита на съществено оживление на износа.

Детските надбавки - само предизборно

автор:Дума

visibility 918

/ брой: 202

Ремонтът на жилище може да спести до 200 лв. от налога

автор:Дума

visibility 532

/ брой: 202

Държавата ще покрие част от данъка на таксиджиите

автор:Дума

visibility 379

/ брой: 202

Кирил Ананиев очаква 3% спад на БВП

автор:Дума

visibility 516

/ брой: 201

Протести в Полша

автор:Дума

visibility 0

Безредици в Рим

автор:Дума

visibility 69

Чехия регистрира 1000 смъртни случая за две седмици

автор:Дума

visibility 107

Туск: Борисов е в беда. Допусна грешки, но е демократ

автор:Дума

visibility 106

За едни хранилка, за други - бесилка

автор:Павлета Давидова

visibility 856

/ брой: 202

България се кълчи на американския пилон

автор:Юри Михалков

visibility 1353

/ брой: 202

Изборите в Северен Кипър и геополитиката

автор:Зорница Илиева

visibility 556

/ брой: 202

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ