09 Август 2020неделя11:45 ч.

Възрожденският трем на Асен Василиев

Художникът, който възкреси образите на духовните ни водители

/ брой: 250

автор:Борис Данков

visibility 4354

Сравнително малко са графичните портрети на наши възрожденци, завещани ни от големи български художници. На първо място сред тях са образите на Христо Ботев, Васил Левски, Георги Сава Раковски, Захарий Стоянов и Стефан Стамболов, които ни е оставил Георги Данчов-Зографина - с неговия специфичен рисунък, който трудно може да бъде сгрешен с нечия друга "техника". На второ място са   портретите, рисувани от Илия Бешков. На трето -   образите на Левски, Ботев, Алеко Константинов и Никола Вапцаров, сътворени от Борис Ангелушев. Оригинална е галерията от портрети на братята от Струга и отец Паисий, която извая приживе Евгений Босяцки.
Няма обаче по-изчерпателна сбирка от образи на български будители, революционери и просветители, каквато ни е дарил големият наш художник, изследовател на изкуството и общественик Асен Василиев с издадения през 1936 г. "Трем на българското Възраждане", излязъл през 1995 г. във второ допълнено издание под редакцията на неговата дъщеря Екатерина Василева.
Кой знае защо името и делото на този наш голям художник и съвременен "възрожденец" в някаква степен незаслужено остава в сянка. Независимо от това, че е живописец от класата на Владимир Димитров-Майстора, че и неговият път тръгва от Кюстендилския край. Известни са разностранните творчески търсения и широки научни интереси на този невероятен енциклопедист на духа и запален радетел на българщината.
В продължение на близо половин век Асен Василиев изследва задълбочено изкуството на българското Възраждане. През 1942 г. проучва историческото ни културно наследство в Македония. Три пъти посещава Света гора; изследва скалните манастири при с. Иваново, Русенско; възрожденските църкви в София, Бачковския и Зографския манастир. Участва в научноизследователски експедиции на БАН в Добруджа (1954), Северозападни Родопи (1958), Средни Родопи (1958), Северозападна и Западна България (1956- 1958). Полага основите на библиографията на българското изкуство, архива на следосвобожденското ни изкуство. Автор е на повече от 30 научни студии и монографии, сред които за резбите на иконостаса в църквата "Св. Спас" в Скопие (1942), "Тетевенските църкви" (1948), "Възрожденските резби" (1962), "Български възрожденски майстори" (1965).
Негова е огромната колекция от живописни творби, сред които емблематичният Портрет на Владимир Димитров-Майстора, 1923; Старата джамия в Шумен, 1923; Банкет; Гледане на карти и др.
Но истинска енциклопедия на българската духовност е "Възрожденският трем" на Асен Василиев. Както художникът сам отбелязва в предисловието към първото издание на книгата от 1936 г., в това "преддверие" на българския културен и политически живот от XVIII и XIX век той е събрал образи и биографии на "големи и малки" дейци на Възраждането: национални просветители, поети и писатели-учебникари, художници, комити, строители, резбари, народни певци, религиозни деятели. Всичко около 200 портрета, като към всеки от тях има кратка биографична бележка. Можем да си представим какво интелектуално усилие и каква енергия е струвал този труд на автора, "за да се избегне дотегливото еднообразие"; да открие неизвестните дотогава образи на български възрожденци, дори да "измисли" някои от тях, за които не е имало и няма и досега следа.
Асен Василиев създава внушителна галерия от графични портрети, като във всеки от тях търси и открива характерното, специфичното за личността и  духовния мир на възрожденеца. Вярно е, че в някои от портретите понякога той привнася "своя" деформация или повтаря някои класически образци. Но във всеки случай неговите портрети остават с характерния и запомнящ се рисунък, който трудно може да бъде "сгрешен" нечий друг. Така е с мистичния образ на йеросхимонах Спиридон, с изсечените черти на стария Тома Вишанов Молера от Банско. По този начин е изобразена интелектуалната строгост на Княз Стефан Богориди. Запечатан е благодетелният профил на Васил Априлов. Изваяно е житейското любопитство на битолския родолюбец д-р Константин Мишайков. Изографисани са благородството и прозорливостта на Димитър Миладинов; достолепието на Найден Геров; скиталческия дух на отец Матей Преображенски; комитското достолепие на Стефан Караджа; неуморното родолюбие на Капитан Петко войвода...
Тези "графични шрихи" се допълват от биографичните текстове, в които е намерен най-верният логически акцент. Отец Паисий е "родоначалникът на българското Възраждане, прозрял, че само чрез самостоятелна българска църква и обилна просвета народът ни може да стигне до съкровения си идеал". Васил Априлов - "една от най-светлите личности на нашето Възраждане". Баба Тонка Обретенова - "една от най-забележителните българки, достойна майка на синове-борци". Георги С. Раковски - "идеолог, създател и вожд на българското революционно и освободително движение". Васил Левски - "най-светлото име в българската история, което няма равно на себе си"...
И нещо много съществено - в своите биографични "справки" Асен Василиев не пропуска да отбележи дарителските жестове на националните ни светци "на ползу роду болгарскому". Княз Стефан Богориди дал собствената си къща и 10 000 гроша за построяване на българска църква в Цариград. Васил Априлов завещава приживе "цялото си състояние" на Габровското училище. Д-р Константин Мишайков "завещал за обществени нужди на българите в Битоля имотите си, възлизащи на 25 000 златни лири. Найден Геров, завещал ни венеца на дейността си -   "Речник на блъгарский язик" със 100 000 думи, които е събирал цели 50 години...
А днес някой от нашите съвременни "олигарси" да е направил приживе свое завещание, за да дари "състоянието" си на някое училище, я университет, я болница? Или поне да е развързал кесията са и да е дал своята лепта "на ползу роду болгарскому"? Не, не е и няма да го направи, защото Възраждането отдавна е минало, а днес се брои не какво можеш, а колко имаш. Дано поне в Деня на народните будители някой да ни опровергае. Едва ли.



Йеросхимонах Спиридон (1740-1815), авторът на "История во кратце о болгарском народе словенском", продължител на делото на Паисий. Живял в манастира Нямц край Яш, в Рилския манастир и Атон, удавен от гръцки монаси в манастира Пантократор



Тома Вишанов Молера (ок. 1750-), основател на зографската школа в Банско, автор на внушителния стенопис в преддверието на църквата "Покров Богородичен" при Рилския манастир, родоначалник на фамилията Молерови, известни възрожденски иконописци.


Княз Стефан Богориди (1775-1859), издигнал се до поста съветник на султан Мурад II, участвал в дипломатическите преговори между Турция и Русия, дал приноса си за решаването на черковния въпрос през 1870 г. Ходатайствал за построяването на българска църква в Цариград, като дарил свобствената си къща и 10 000 гроша.


Васил Априлов (1789-1847), габровският търговец, който след като прочита "Старите и сегашни българи" на Юрий Венелин, от отявлен елинофил става "разпален родолюбец", който приживе дарява "цялото си състояние" на Габровското училище.


Д-р Константин Мишайков (1807-1880), родолюбецът, завещал за обществени нужди на българите в Битоля имотите си, възлизащи на 25 000 златни лири.


Димитър Миладинов (1810-1862), като учител въвел българския език в училищата в Охрид, Струга, Битоля, Прилеп и Кукуш. Заедно с брат си Константин събрал народни песни от всички краища на отечеството, издадени в сборника "Български народни песни" (1861).



Найден Геров (1823-1900), завършил Ришельовския лицей в Одеса. По-късно учителствал в Копривщица и Пловдив, въвел за пръв път празнуването на Деня на Св. св. Кирил и Методий. 20 години руски вицеконсул в Пловдив, автор на внушителния "Речник на блъгарский язик" (1895).



Матей Преображенски-Миткалото (1828-1875), един от най-верните съратници на Левски, съпътствал го като "пътуващ книжар", раздавал на децата буквари, а на бащите - револвери.


Стефан Караджа (1840-1868), потомък на Момчил войвода; помощник и съветник на Г.С. Раковски. През 1868 г. заедно с Хаджи Димитър и 128 четници води кръвопролитно сражение при Кънлъ-дере, след което е заловен, откаран в Русе и осъден на смърт.
 

60% спад на чуждите туристи у нас

автор:Дума

visibility 359

/ брой: 150

Искат сервитьорите да са без маски на открито

автор:Дума

visibility 249

/ брой: 150

Банките очакват забавяне на кредитната активност

автор:Дума

visibility 241

/ брой: 150

Турция ще произвежда електромобили

автор:Дума

visibility 3

Врътки срещу гражданското общество

автор:Славчо Кънчев

visibility 654

/ брой: 150

Конференцията на крадците

автор:Христо Георгиев

visibility 1174

/ брой: 149

Вдъхновителят на българската идея

автор:Дума

visibility 461

/ брой: 149

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ