Възвишеното и Земното при Даниел Дянков

В живота Възвишеното или Сакралното, както казва великият румънско-американски философ и белетрист Мирча Елиаде (чиято фантастична проза имах щастието да преведа у нас), често се среща смесено с Профанното или Земното. Често пъти те са примесени и понякога трудно се разграничават.  Това е и може би най-кратката характеристика на новата забележителна изложба на Даниел Дянков в Русенската градска галерия на ул. "Борисова" 39.
Бих казал, че още при първия контакт живописта на Даниел Дянков впечатлява преди всичко с колорита си. В него е съсредоточена и силата на този творец, твърдо убеден, че всеки цвят трябва да бъде конкретен израз на точно определено душевно състояние, което от своя страна не може да не рефлектира върху зрителя, готов да приеме тази живопис. Но ако се вгледаме по-внимателно, ще видим и една крайно опростена стилна форма, една обаятелна наивност на материята, еднакво насочена към чувствата и към разума. Тук, без съмнение, ще открием и отгласи от американския и европейския минимализъм от 50-те г. на ХХ век, от абстрактния експресионизъм на Джаспър Джоунс и Робърт Роушенбърг, които положиха основите на нов начин на мислене за живописта.
За минималистичните знакови живописни платна и рисунки на Даниел Дянков ще се изкуша да цитирам думите на американския публицист и изкуствовед Майкъл Шапиро: "Едно от очарованията, но също така и тайна на изкуствата, обикновено класифицирани под понятието живопис, е че няколко петънца размита боя, които едва запълват повърхността и са нахвърляни като подготвителен етюд за бъдещо, цялостно изписано платно, могат да обладават вътрешна завършеност, докато и най-удивителните бележки и наброски на поета, драматурга и романиста си остават винаги пред прага на художествената проза."
"Стара моя теза е, че изкуството е своего рода медитация, а художникът - малко или повече медиум, щом успява да улови настроенията и да вдъхне нещо на хората", казва в едно свое интервю Даниел Дянков. За разлика от общото мнение за рисунката, че е  "несериозно изкуство", той смята, че и тя, както живописта, графиката и скулптурата е основен жанр, нещо повече - тя е изначално изкуство. Всъщност, рисунката е неговата първа голяма, истинска любов.
 През последните десетина години, както виждаме и от тази експозиция, русенският художник използва много успешно ръчно направена непалска хартия кахари, която се подготвя от монаси в манастири, разположени на 800 метра над морското равнище. Производството на кахари е с 1500-годишна традиция, уточни той. Тази хартия Даниел открива по време на престоя си в Швейцария, когато има възможност да обиколя най-големите бази за материали за художници. В една такава база, може би най-голямата, открих тази хартия. Не знаех как изглежда, но нещо ми подсказа, че това е моята хартия, разказва художникът. И от 1998 г. до днес кахари е хартията, на която работи.
За себе си той вече има и обяснение: "Непал е най-близо до Бога, а хартията се прави от монаси - хора с чисти души и помисли, а и самата хартия носи посланията на времето. Тя е много фина и не търпи драстично действие с нея. Човек трябва да е голям майстор, за да работи с такава хартия. Винаги съм искал да правя красиви неща и мисля, че това е връзката между двете реалности - реалността от улицата и реалността в ателието, в галерията. Художникът притежава някаква душевност, но ако успее да застане над реалността на улицата, това е висшата форма на изкуството..."