Вечният дух

Вероятно няма българин, който да не знае думите на "Върви, народе възродени". Това е стихотворение, което резонира с най-дълбоките пластове на националната психика и се е превърнало в химн не само на светите братя Кирил и Методий, а на българския дух, на неговата устойчивост, сила и несломима твърдост.
Стихотворението обаче има и исторически контекст, който ние твърде често пропускаме. Стоян Михайловски го пише през 1892 година, 14 години след Освобождението.
14 години са достатъчни еуфорията от свободата да премине и обществото да се изправи пред новите си проблеми. Разслоението в България расте. Идеалите на миналото са забравени, а политическите котерии и афери стават водещ мотив в обществения живот. Интригантската сянка на Фердинанд все по-често се появява в политическите процеси, което няколко години по-късно прераства в неговия личен режим и пълното забравяне на идеалите на Търновската конституция.
И заради това Михайловски надава глас. Неговата творба не е обърната към миналото, а към бъдещето. Тя е зов за събуждане, за завръщане към онези ценности, които са гръбнак на българския дух и подпечатват неговото оцеляване и в най-тъмните векове. Заради това Михайловски оставя своя велик завет: "Народността не пада там, гдето знанието живей". Това е призив към всички векове и епохи...
Аналогиите между безпътицата преди и безпътицата сега от година на година стават все по-стряскащи. България от десетилетия живее в морална катастрофа, защото нейните политически елити се провалят в основната задача - да определят големите цели за бъдещето. Страната съществува от ден за ден, а резултатът от това го виждаме днес - политическа криза вместо посока, интригантщина вместо визия, пълен институционален разпад и ужасяващото усещане, че сме обречени да живеем в Сглобка след Сглобка, което изначално прецаква възможността да почувстваме надежда за светло бъдеще.
Политическите интриганти обаче очевидно са разчели посланието на Михаловски - не напразно точно образованието стана върховната жертва на всички експерименти, глупости и реформи. А там, където няма знание народността не може да оцелее. Тя започва да се дави и агонизира.
И рецептата за спасение от тази криза можем да открием отново в химна на светите братя. След като е отсял всички национални беди, както и всички проблеми, с които се е сблъскал народа, Михайловски стига до извода, че именно гласът на Кирил и Методий е този, който държи будна искрата на народа. Именно тяхното дело е онзи източник на сила, който не дава на българите да се пречупят. Ситуацията е почти библейска - българското слово е това, което дава силата на духа и позволява на този изтормозен народ да открие своето ново бъдеще и нова гордост. Не се самозаблуждавайте - тук няма модерен патриотизъм. Има ясно осъзнаване на ценности, които днес се посрещат с презрение и едва ли не ярост, защото те така ни различават от общността, към която политически сме присъединени. Защото нашият истински цивилизационен избор е това слово, този мощен дух на обновление, този неизчерпаем вир за все световната просвета. Всичко останало са лъжи.
А лъжите имат ограничен срок на годност.